Лошото качество на образованието и липсата на иновации и инвестиции спъват българската конкурентоспособност. Те нареждат България на едно от последните места в доклада за световната конкурентоспособност на института IMD.
Инвестиционната привлекателност на една държава се крепи на четири стълба - икономиката, качеството на бизнеса, инфраструктурата и правителствената политика. На общия фон на тези показатели в тазгодишната класация на швейцарския институт IMD България застава доста след Турция и непосредствено след Румъния - на 54-то място от общо 59 изследвани икономики. В челото на класацията са Хонконг и САЩ, а Германия заема 9-то място.
България чака големите пари
Бизнесът е най-слабото място в оценката за България. Неговите характеристики го отпращат на последното 59-то място. Особено зле страната се представя в графите подготовка и мениджърски умения на българските бизнесмени. По показатели като ценности и етика на бизнесмените, както и умения за ефективно управление, страната се нарежда на предпоследно място. В това отношение българите би трябвало да обърнат повече внимание на образованието и квалификацията на мениджърите, се изтъква в доклада на швейцарския институт.
България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар. Заетостта, заедно с предоставяните публични услуги като образование и медицинско обслужване, са оценени от швейцарските експерти като "много лоши". Проблемите в заетостта идват най-вече от тежкото състояние на дългосрочната и младежката безработица.
От доклада става още ясно, че износът продължава да се базира на евтини суровини, енергия и полуфабрикати с ниска принадена стойност и с нищожен дял на вложен интелектуален продукт и иновации. А по показателите за наличието и поддържането на общата и технологичната инфраструктура България е отпратена отново в дъното класацията на световната конкурентоспособност - на 56-то място.
Спасителният пояс на валутния борд
Страната се представя сравнително добре по отношение на ролята на правителството и състоянието на финансите като привлекателен фактор за инвестиции. Този успех обаче се дължи изцяло на обвързването на България с контролирани отвън механизми за стабилността на лева и финансовата система, посочва докладът на института. Подобна роля играят и възприетите по силата на европейското членство регулации в стопанската област и търговското право.
Анкета сред бизнесмените пък очертава ниските данъци като най-атрактивният фактор за капиталовложения в страната, чието равнище обаче е далеч под минимума за осезаемо стопанско съживяване. България изглежда доста по-нестабилна като инвестиционна дестинация в сравнение с другите нови членки на Евросъюза, твърди експертът от софийския Център за изследване на демокрацията Даниела Минева. Причината е в непостоянството и в непредвидимостта при промените в съставения от над 300 показателя профил на страната като място за правене на бизнес, който се изписва върху мониторите на "регулировчиците" на международните капиталови потоци. В това отношение Полша стои много по-сигурно, макар че по някои показатели за макроикономическа стабилност страната се представя по-слабо от България.
Сивият сектор влоши проявите на стопанската криза
Според Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в софийския Център за изследване на демокрацията, присъствието на обширен сив сектор в българската икономика е сред факторите за бързото и дълбоко затъване на страната в условията на криза. "Сивият сектор не само не смекчи, но дори влоши проявите на стопанската криза. Тези, които работеха без трудови договори, се оказаха първи на улицата след 2008-ма. Сивият сектор влече надолу общото равнище на конкурентоспособност на българската икономика. Фирмите, които укриват обороти, не са надежден партньор, който може да поддържа договорни отношения със задгранични инвеститори. Макар и да изкривяват пазара с предоставянето на "освободени" от данъци стоки и услуги, самите икономически играчи "в сиво" губят собствената си конкурентоспособност, защото работят в "парникови" условия", твърди Стефанов.
Според него провалът в борбата с нелегалните обороти в България се дължи на кампанийността и на изцяло наказателната насоченост на мерките срещу нелоялните играчи. Липсва подобрение в качеството на предоставяните на бизнеса услуги от страна на държавата и общините, което да го убеди, че плащането на данъци води в крайна сметка до сигурност, образование и здрави служители и по-големи печалби, освободени от раздаваните под масата "стимули" за управници и всевъзможни държавни служители.
Кризата има и положителни ефекти
Руслан Стефанов не оспорва констатацията, че най-доходоносният сектор на българската икономика е обсебването на средства от държавния бюджет чрез криене на данъци, точене на ДДС, контрабанда, митнически измами и режисирани от корумпирани управници и чиновници обществени поръчки. Според него един от положителните ефекти на кризата е фактът, че за да оцелее, държавата е принудена да се отърси от някои обръчи на "нашите" фирми около държавния казан. "Големият проблем в случая е, че се хвърлят обвинения и се правят показни процеси, за които или не са събрани достатъчно доказателства, или събраното се оказва негодно за доказване на вина. В крайна сметка резултатът е нулев или дори по-лошо - схемите за точене стават още по-изкусни", заключава Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията./bTV
Tweet |
|