27 Сеп 2013 10:43:56    |    727    |    Коментари: 0

Според сезонно изгладените данни, българската икономика нарасна с 0.2% през второто тримесечие спрямо съ ответния период на предходната година. Нетният износ бе основният двигател за растежа на БВП, след като ръстът на износа изпревари този на вноса. Последното бе свързано и с по-слабото вътрешното търсене, след като домакинствата съкратиха разходите си. За разлика от частното потребление, правителствените разходи се повишиха през тримесечието. Инвестициите в основен капитал също имаха положителен принос. От страна на предлагането, БДС нарасна с 0.2% спрямо съответния период на 2012 г.
Броят на заетите нарасна от 0.7% на годишна база през второто тримесечие до голяма степен в резултат на увеличението при самозаетите, докато броят на заетите лица отчете спад. Според данните от НРС, нивото на безработица се понижи до 12.9% за периода с положителен принос от страна на сезонните дейности в селското стопанство, туризма и тър- говията, а регистрираната безработица достигна 10.8% към юли.
През второто тримесечие доходите от труд продължиха да отчитат по-ниски темпове на нарастване в сравнение с отче- тените през 2012 г. Средната работна заплата в страната за периода бе в размер на 799 лв., като отчете ръст от 2.7% на годишна база в реално изражение. Производителността на труда се понижи с 0.9% спрямо година по-рано в съответствие с положителната динамика на заетостта.
Годишната инфлация според ХИПЦ се забави значително до 0% през юли в резултат на базов ефекти при енергийните стоки и административните цени.
Натрупаният излишък по текущата сметка от началото на годината възлезе на 0.6% от БВП. За това до голяма степен допринесе търговията със стоки, която отчиташе подобрение по месеци на годишна база почти през цялата първа половина на годината. Дефицитът по финансовата сметка натрупан от началото на годината нарасна, а динамиката му се определяше
главно от транзакциите на банките, свързани с увеличение на чуждестранните им активи и намаление на чуждестранните им задължения, както и от изплащането на глобалните облигации на правителството през януари. Привлечените ПЧИ през пър- вото полугодие достигнаха 1.7% от БВП, като повечето от тях бяха под формата на дялов капитал.
Кредитът за частния сектор достигна най-ниския си темп на растеж за последните почти 15 години, след като се заба- ви до едва 0.5% на годишна база в края на юли. Корпора- тивните кредити имаха водещ принос за това, като динамика- та им отчасти се дължеше на базов ефект. Ипотеките отчето- ха първия си годишен спад, докато потребителските кредити бяха единственият компонент с положително развитие.
Международните валутни резерви възлязоха на 14.9 млрд. евро към края на август. Покритието на паричната база слабо се понижи във връзка с устойчивото нарастване на компонентите на паричната база и в края на август достигна 165.2%. Към края на юни размерът на валутните резерви бе достатъчен да покрие 6.4 месеца внос на стоки и услуги, как- то и 141.6% от краткосрочния външен дълг.
В края на юни дефицитът по консолидирания бюджет на касова основа бе 7.6 млн. лв. (0.01% от БВП), като се повиши до 168.2 млн. лв. (0.2% от БВП) в края на юли. Отрицателният бюджетен резултат се дължеше най-вече на годишния ръст на разходите с 9% в края на първите седем месеца.
Пълният за текущото развитие на българската икономика можете да прочетете на страницата на Министерство на финансите.
 

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: