03 Май 2012 09:00:00    |    1907    |    Коментари: 0

EconomyNews.bg продължава темата за българската земеделска продукция и защо тя не доминира на родния пазар. Най-честото обяснение е, че продукцията на производителите е скъпа, защото не се стимулира от държавата. Експерти от МЗХ коментират тези твърдения.

Какви са стимулите за българските производители на родните пазари?
Земеделските производители имат възможност да се възползват от подпомагането по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и националните доплащания на хектар земеделска земя, в случай, че отговарят на минималните изисквания. Минималните изисквания за да се кандидатства по СЕПП в България са размер на стопанството най-малко 1 хектар (0.5 ха за трайни насаждения) и минимален размер на парцелите 1 декар.
След одобрение от ЕК, Министерският съвет с Решение одобрява и схеми за национални доплащания. Така от 2007 г. до момента всяка година се прилага подпомагане на хектар по СЕПП и схема за национални доплащания на хектар, като за 2010 г. общото подпомагане (плащания по СЕПП и национални доплащания) беше в размер на 28 лв./дка, от които 18 лв. осигурени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 10 лв. (максимално разрешения размер от ЕК) национални доплащания. Подпомагането с директни плащания и национални доплащания за 2011 г. беше в размер на 25,40 лв./дка, от които 22,40 лв./дка осигурени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 3 лв. национални доплащания. Директните плащания за 2012 г., които се финансират от ЕС ще бъдат в размер на 26,44 лв./дка. Директните плащания съгласно Регламент 73/2009 се изплащат в срок до 30 юни на годината, следваща годината на подаване на заявление за подпомагане.
Схеми за плодове като „Стара планина” и „Българско кисело мляко”
Добрите резултати за повишаване на качеството, постигнати с прилагането на стандартите „Стара планина” и „Българско кисело мляко” и натрупания опит при изработване и прилагане на утвърдени стандарти, бяха използвани за разработване на национална схема за удостоверяване на качеството на произвеждани в България и предлагани на пазара плодове и зеленчуци. Тази схема за специфична подкрепа e насочена към традиционни производства на плодове и зеленчуци - домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини и кайсии и зарзали. Схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци се прилага за първа година от кампания за директни плащания 2012 г., наред с вече прилаганите схеми за специфично подпомагане на животновъдите, които отглеждат млечни крави (от 2010 г.) и за овце-майки и кози-майки (от 2011 г.) съгласно Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, обн. ДВ. бр.18 от 01.032011 г. Кандидатстването по схемата за качествени плодове и зеленчуци, произвеждани в България става с подаване на Общо заявление за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, обн. ДВ. бр.22 от 24.03.2009 г. За да получат подпомагане производителите трябва да отглеждат най-малко 4 декара зеленчуци или 5 декара плодове и площите да отговарят на изискванията за добро земеделско състояние.
Целта
Целта на схемата е да се създаде допълнителен стимул за производство на качествени плодове и зеленчуци. Също като утвърдените до момента стандарти, производството се осъществява в съответствие с показатели за качество, които подлежат на постоянен контрол от инспектори от Българската агенция по безопасност на храните. При спазване на всички изисквания по схемата, производителите получават сертификат за качество. Със заповед на министъра на земеделието и храните №РД 09-311/26.03.2012 г. бяха утвърдени продуктовите спецификации по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България. Копие на Заповед №РД 09-311/26.03.2012 г. и утвърдените спецификации са публикувани на адрес www.mzh.government.bg, рубрика „Актуално”. До момента са сертифицирани 2308 тона краставици и 226 тона домати по Схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България по реда на Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.
Схема 50:30:20
Друга много добра възможност за насърчаване потреблението на земеделски продукти и храни са промоционалните програми. Чрез инвестициите в промоционални и информационни кампании за качествените европейски продукти се предоставя възможност тези продукти трайно да се настанят както на вътрешния пазар, така и на чужди пазари с огромен пазарен потенциал. Програми за промоция на земеделски или хранителни продукти могат да разработват и подават юридически лица – сдружения на производители или на производители и търговци, които са представителни. Принципът на финансирането на промоционалните програми, преминали успешно националната процедура и получили одобрението на ЕК, е: 50% - финансиране от ЕС, 30% - от държавата-членка и 20% - от предлагащата организация. Понастоящем България има 6 одобрени и в процес на изпълнение промоционални програми в сектора на млечните продукти, виното и преработените плодове и зеленчуци.
В Европа се прави опит да се отговори на нуждите на дребните земеделски производители в рамките на Общата селскостопанска политика. Как България участва в този процес? И на какъв етап са разговорите на европейско ниво?
Развитието на Общата селскостопанска политика и обстоятелства като все по-трудната обосновка за наличието на значителни разлики в равнището на подпомагане при прилагане на исторически референции, използвани в старите държави-членки и различните проблеми и потребности на новоприсъединилите се държави-членки, доведе до необходимост от преразглеждане на настоящата политика, проправяне на път за реформи и търсене на възможности за реализиране на по-добро разпределяне на подпомагането както между държавите-членки, така и между земеделските производители в отделните държави-членки. С предложението за нов регламент на Комисията за директните плащания след 2013 г. използвания до момента исторически подход при определяне на директната подкрепа за фермерите отпада и се въвежда единна общоприложима Схема за основно плащане. Отпадането на историческия подход като метод за формиране на плащанията беше едно от основните искания не само на България, но и на останалите нови държави-членки. В допълнение към Схемата за основно плащане ще се предоставя подпомагане и за селскостопански практики от полза за климата и околната среда или така наречените „зелени плащания”, подпомагане за млади и малки селскостопански производители и обвързано с производството подпомагане. Едно от заключенията на Комисията, в резултат на предварително извършената оценка на въздействието на реформата на ОСП, е че големите бенефициенти не се нуждаят от същото равнище на единно подпомагане, тъй като реализират икономии от мащаба. Поради тази причина Комисията предлага да се въведат мерки за по-справедливо разпределение на директните плащания в рамките на държавите-членки. Една от тези мерки е въвеждане на горна граница или т.нар „таван” и прогресивно намаляване на директните плащания, с цел подобряване на разпределението на субсидиите между фермерите и намаляване на тенденцията, валидна в повечето държави в ЕС, а именно получаване на голяма част от субсидиите от малък брой бенефициенти.
500 – 1000 евро директни плащания
Предложението за нов регламент за директните плащания след 2013 г. предвижда и въвеждане на специална, опростена схема за малки фермери. Подпомагането по тази схема ще се предоставя под формата на единна за всички малки стопани сума в рамките между 500 евро и 1000 евро. Основното облекчение за малките фермери ще бъде липсата на задължение за спазване на изискванията за допълнителни усилия за опазване на околната среда или изискванията за получаване на „зелените плащания”, които ще трябва да се спазват от по-големите стопанства. Държавите-членки ще могат да използват до 10% от средствата за директни плащания за прилагането на схемата за малки фермери. Предлага се схемата за малките фермери да бъде задължителна за държавите-членки, но участието в нея да е по решение на стопаните. България изразява позиция в подкрепа на предложението за подпомагане на дребните земеделски стопанства, тъй като подобряването на тяхната конкурентноспособност ще доведе до по-добри икономически условия за развитие на земеделието и ще подобри качеството на живот в селските райони. Към настоящия момент законодателните предложения на ЕК за ОСП в периода 2014-2020 г. се обсъждат на техническо ниво в рамките на работни групи и на политическо ниво на заседания на Специалния комитет по селско стопанство и Съвета на министрите по земеделие. За окончателното приемане на пакета за реформа на ОСП ще бъде необходим продължителен процес на преговори по процедурата за съвместно вземане на решения съгласно Договора за функционирането на ЕС и отчитане на позициите на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на министрите по земеделие, представляващи 27 държави-членки на ЕС.

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: