07 Май 2012 08:20:00    |    579    |    Коментари: 0

Петър Ганев, ИПИ
През последната седмица активно се коментира т. нар. изнасяне на администрация или иначе казано, идеята отделни звена на административните структури да се преместят от София в други градове. Всъщност, темата толкова много се коментира, че нищо чудно това да е била и изначалната идея – да се говори по-малко за належащите проблеми (например опасностите от нова рецесия и липсата на работни места) и да се коментира някаква по-скоро нова и интересно звучаща тема, като изнасянето на администрацията. Тема, която веднъж зададена не може да бъде подмината (ето и ние я коментираме), но която не носи някакъв очевиден негатив на управляващите – особено пък, ако така или иначе нищо не се случи.
И все пак, могат да се кажат няколко основни неща за преместването:
Ще ни струва пари – както и да го мислим, едно такова преструктуриране ще означава повече разходи, особено в краткосрочен период. Ще се генерират повече разходи и от хора, и от сгради (наем), и от техника. И едно уточнение, ако съответната общината предостави безвъзмездно сграда за ползване, това „безвъзмездното” е за администрацията, но не и за обществото – пак ще си има сграда, която вместо да генерира приходи или да се продаде, ще приюти поредната администрация;
Ще увеличи администрацията – географското преструктуриране би следвало да доведе до назначаването (в съответния град) и освобождаването (в София) на хора. Да се залъгваме, че всички ще са доволни и едва ли не същите хора в администрацията просто ще сменят работното си място е наивно. Вероятността да бъдат назначени повече хора по места, отколкото са освободени в София е доста голяма;
Работата ще бъде затруднена – цялото местене няма как да не обърка работата. Администрацията е достатъчно противоречива и когато всички са в един кабинет или сграда, представете си какво ще е когато са в различни градове и дори не се виждат.
Сценарии, при който това преместване е безплатно и води до по-малко администрация и по-добра работа звучи почти налудничаво. По-лошото е, че това дори не решава големия проблем на администрацията – не къде географски се срещаме, а как и защо се случва контактът с администрацията? Ако наистина искаме да развиваме електронно правителство, то защо е необходимо да се интересуваме от географското разположение на административните звена. Цялата идея, че едва ли не с географската децентрализация, администрацията щяла да бъде по-близо до хората е изкривена. Фокусът не трябва да е физическа близост между администрация и хора, а възможно най-малко срещи между тях. Ако случайно се наложи да се срещнат, то това да се случи онлайн. Иначе, близките срещи между хора и администрация знаем към какво предразполагат.
Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е бил разхождан из коридорите на някоя административна структура. Представете си само, как вместо по коридорите на някаква сграда, се разхождате от отдел в отдел по пътищата на България – това наистина би било абсурдно.
Всичко това не означава, че въпросът къде да бъдат географски разположени административните структури е маловажен. Той си е съвсем отворен за дебати, но дали сега му е времето? Тази идея ще струва пари, а ползите са крайно неясни – този тип идеи са за добрите времена, когато трупаме излишъци и можем да експериментираме.

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: