Февруари бележи пореден ръст на скептицизма към политическата класа и респективно, на недоверието към стари и нови политици, сочи най-ново проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 17 – 22 февруари 2014г. В тази ситуация, въпреки убеждението на мнозинството от хората, че е важно да се гласува на предстоящите през май евроизбори, едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас. Това прави трудни прогнозите за изборите, тъй като е възможна по-значима динамика на нагласите.
[advertise]И през февруари ГЕРБ (16.9%) остава с лека преднина пред БСП (15.1%), но като цяло подкрепата е много сходна и битката за първото място ще е изключително оспорвана. Личните рейтинги на Борисов (21.5%) и Станишев (19.1%) също са близки, както и подкрепата им вътре в техните партии. От степента на мобилизация на партийните привърженици и спирането на отлива към конкурентни формации, ще зависи до голяма степен финалният резултат от изборите.
ДПС запазва традиционните си избиратели и дори засилва мобилизацията им - до 6.9% подкрепа, след като изведе на преден план етническата проблематика. Това поведение, което има сплотяващ за симпатизантите на движението ефект, рикошира обаче твърде негативно в обществото. Само за един месец председателят на ДПС Лютви Местан трупа 8% отрицателни оценки и достига 73% неодобрение. Доста стремглаво нарастват негативните настроения към него и сред привържениците на коалиционния партньор БСП (до 66%).
С повишаване разпознаваемостта на движението на Н.Бареков и електоралния му ръст до 5.5%, три формации се очертават в конкурентни позиции за спечелването на места в Европарламента – АБВ (6.1%), „България без цензура“ (5.5%) и Реформаторския блок (5%). Те имат много различни електорални бази, но ще се конкурират всяка в своето политическо семейство за привличане на гласове от големите партии и националистите.
Избирателите на АБВ продължават да идват основно от периферията на БСП и от центристки формации. След рестарта на движението, Георги Първанов губи 9% от личния си рейтинг, но въпреки това остава сред политиците с относително най-високо одобрение (21.2%).
Основната електорална трудност пред Реформаторския блок е „спояването“ между традиционните десни и центристките избиратели. Ако тази личностна и психологическа бариера не бъде преодоляна, блокът трудно би постигнал по-голям ръст.
Ръстът на избиратели към „Българя без цензура“ идва основно от по-малките населени места и някои областни градове. Мъжете силно преобладават над жените, както и възрастовите групи 18-30г. и 50-60г. Обща черта е по-ниското образование и социален статус, недоверието към политиците и политиката, радикалните настроения за „наказание на всички“. Значителна част от бившите избиратели на „Атака”, както и малки групи от ГЕРБ и ДБГ преминават към новата формация. Подобно на останалите политици, лидерът Н.Бареков е твърде противоречиво приет в обществото – 11.3% одобрение ( ръст от 1% в личния рейтинг), но и 57.8% неодобрение.
Ако в края на февруари имаше избори, най-вероятно разпределението на мандатите би било 6 : 5 : 3 : 1 : 1 : 1. В следващите месеци обаче, освен непредвидимия развой на политическата ситуация, три важни фактора ще влияят на електоралните нагласи – водачите на листите, облекчените условия за участие на малките партии по новия Изборен кодекс и мотивацията на избирателите да разглеждат евроизборите като избори със значим национален залог.
Tweet |
|