Български производители изнасят своята продукция в над 40 страни на 6 континента. Те влизат в директна конкуренция със световноизвестни брандове и се налагат в сектори, смятани за запазени само за най-големите. Родни фирми произвеждат и продукти, които пробиха в луксозните серии на големите вериги. Как обаче става пробивът? Преди всичко с качество. За това се съгласиха участниците в специална среща на представители на Сдружението за модерна търговия, обединяващо 11 търговски вериги, и български производители.
От 50% до 75 % от оборота на големите търговски вериги се реализира от български продукти. Оборотът от българската продукция условно се изчислява на около 5 млрд. лева годишно.
70% до 90% от плащанията на търговските вериги са към български производители, които реализират продукцията си чрез щандовете на хипермаркетите. Водещи са млечните и месните продукти, както и плодове и зеленчуци.
Димитър Спасов, изпълнителен директор на „Кауфланд” посочи, че веригата с приоритет набавя плодове и зеленчуци от български производители и едва когато има недостиг или продуктът е извън сезона, се организира внос. За тази година с български производители има сключени договори за 5,5 млн. кг картофи, 3,7 млн. кг моркови и по близо 2 млн. кг краставици и домати. И това далеч не е цялата продукция, която трябва на веригата. Димитър Спасов призна обаче, че трудно намират български партньори, отчасти поради възможностите им за производство. Програмата с български земеделски производители протича успешно вече пета година. За 9-те си години на българския пазар „Кауфланд” е бил трамплин за 20 компании да изнасят продукцията си в Чехия, Полша, Словакия, Румъния и Хърватска – традиционни някога пазари, но загубени през последните години. Чрез филиалите на веригата в тези страни постепенно навлизат български стоки от хляб и вино до тахан и нуга халва.
От друга страна, 90% от продукцията или 8000 тона годишно български био зеленчуци се изнасят в Германия, Скандинавските страни, Чехия, а от миналата година фокусът е върху Балканите – България, Румъния, Сърбия. Елена Герганова, търговски директор и член на Съвета на директорите на „Гимел” АД обясни, че компанията работи с търговските вериги от 2006 г. и едва оттогава продуктите им започва да набират популярност и у нас, след като първо са пробили на европейските пазари. Започнали преди 20 години в оранжерии, строени през 60-те години, без особен опит и в условия на пълно непознаване на биоземеделието в България и в Европа. В един момент обаче търсенето надвишило предлагането. Увеличаването на продукцията и диверсификацията са ключът към успеха, според Елена Герганова. Логистиката, опаковките, транспорта са в центъра на успешната търговия. Най-добрата храна е тази, произведена на родна земя и затова приоритет на държавата трябва да е подкрепата за българските плодове и зеленчуци, заключи Герганова.
Пример за това, че вериги и производители могат да работят в тясно сътрудничество дадоха Милена Драгийска, изпълнителен директор на „Лидл” и Герасим Михайлов, управител на „Випера Химикал”. Българската компания работи с немската верига, откакто тя е на пазара преди четири години. Първоначално започнали с един продукт, а днес в магазините им има 20. Макар и малка, компанията иска да се развива и вече техни продукти се продават в Румъния. Герасим Михайлов бе категоричен, че работата с веригата е предоставила безплатно ноу-хау за пътя от производството, опаковките, качеството до налагането на продукта.
Издържан одит при нас означава паспорт за даден продукт, което автоматично отваря вратите за мрежата магазини в 25 страни, уточни Милена Драгийска. За 4 години в България над 25 родни доставчици са излезли на чуждите пазари. Със специализираната марка De Luxe, която се пуска само на Коледа и Великден, вече са брандирани и български продукти, които правят първите си стъпки навън. Пътят от харесването на даден продукт до налагането му минава през уеднаквяване на вкусовите претенции и опаковките. Милена Драгийска даде пример как веригата, на която е представител, успя да промени българския пазар, въвеждайки и налагайки затворени опаковки на пилешкото месо, вместо тарелки, опаковани с найлон.
„Фикосота” промени пазара на тоалетна хартия чрез марките си „Емека” и „Milde”, посочи на свой ред Илия Арбов, регионален мениджър на компанията за България и Румъния. Базираното в Шумен производство дава работа на 1000 души, а продукцията реализира 220 млн. оборот годишно. От 2013 г. с цел навлизане на азиатския и австралийския пазар е открит офис в Сингапур, вече има първи доставки в Канада и офис в Ню Йорк, който да обслужва и Южна Америка. За размаха на компанията говори и факта, че 20 марки се продават успешно на 45 пазара, като те се рекламират в 25 от тях.
Веригите са булеварда за българските производители за европейските пазари, призна Мариана Кукушева, председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. Уточнявайки, че не става въпрос за желание, а за необходимост от сътрудничество между двете страни. За последните три години има промяна в положителната посока и са преодолени значима част от порочните практики от страна на веригите, посочи Кукушева. И подчерта, че веригите работят на светло и това е най-важното.
Сериозен проблем пред търговци и производители все още е сивият сектор, отбеляза председателят на Сдружението за модерна търговия Николай Петров. „Предприятията, опериращи предимно в сивия сектор, те първо не са проверявани, защото никой не знае, че ги има. Те са нелоялна конкуренция за нормалните български компании, които оперират в белия сектор. Естествено, те имат 20% ценово предимство от неплащането на ДДС и още до 10% от неплащането на осигуровки и други данъци, така че колегите от нормалните компании, белите такива, те трябва да се борят с други, които имат 30% ценово предимство”, каза Петров.
По данни на Сдружението през последните години българските производители успешно възстановяват и загубените си позиции на чуждите пазари. Негативно се е отразило обаче ембаргото за износ на стоки в Русия.
Tweet |
|