06 Юли 2012 11:00:00    |    730    |    Коментари: 0

Бъдещето на България до 2020 г. очерта в рамките на стегната презентация министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Нов подход по отношение на оперативните програми в бъдеще и основните поуки от предишния програмен период трябва да са в основата на синхоринизираните действия на ресорните министерства и местната власт. Министър Павлова представи задълбочен социално-икономически анализ, който има амбицията да е за нуждите не само на Оперативна програма Регионално развитие (ОПРР), но и на всички останали програми.
Сред основните грешки отчетени досега е липсата на интегрирани инвестиции и действията „на парче” в българските региони. По думите на министър Павлова, недопустимо е да се повтаря досегашния сценарий – например дадена община има възможност да кандидатства по проект за пътищата си, печели го и осъществява рехабилитацията, по-късно обаче изскача проект за ВиК, направеното се разрушава и всичко започва отначало. Ето защо се налагат законодателни промени и изготвянето на Национална концепция за пространствено развитие. Очаква се тя да бъде готова до ноември тази година, защото 2013 г. е ключова за предоговарянето на европейските средства. Като неправилен подход се отчита и конкурирането на проекти, кандидатстващи по оперативните програми. Министър Павлова даде още един красноречив пример – не може за проект, предназначен за училищата, на стойност 1 млн. лв. да кандидастват общините София и Аврен. В първия случай, сумата ще стигне само за няколко училищни сгради, във втория – най-вероятно ще реши целия проблем на училищния сграден фонд.
Анализът, който Лиляна Павлова представи пред Кипърското председателство на ЕС и Атлантическия клуб, е извършен от гледна точка на сравнителното развитие на българските територии, спрямо средното за ЕС по отношение на социално-икономическото и териториално сближаване. Изследването трябва да покаже наличието или липсата на напредък в развитието на българските региони през първите четири години от членството на страната ни в съюза и причините за това. Той дава основания Югозападният регион, в който попада и столицата, да се определи като развит, Североизточния и Югоизточния региони като средно развити, а останалите три района – като слабо развити.
Българските региони изостават значително в своето развитие спрямо средното за ЕС –БВП на 1 жител е 45% от средното за ЕС, като има и големи регионални различия по този показател. Формираният в Югозападния район БВП достига до 75% от средното ЕС, като на другия полюс е Северозападния район с БВП под 30% от средния показател. Това ще наложи провеждането на целенасочена политика за развитие на този район с цел преодоляване на различията и неравенствата в развитието.
На принципа на сфетофара е изготвена следващата карта на страната, която ясно показва състоянието на регионите.

В социално-икономическия анализ на МРРБ са представени основните параметри на развитие на туризма, гъстотата и структурата на транспортната мрежа, училищата и мобилността на студентите, сектор здравеопазване, градското развитие и селските общини и др. Очаквайте детайлен преглед на всеки от тях.
Приоритетите в програмата за регионално развитие за периода 2014-2020 г. са:
- градско развитие, за което индикативния бюджет е 3,05 млрд. лв.
- секторни политики от регионално значение – 550 млн. лв.
- туризъм, култура и използване на специфичния местен потенциал – 400 млн. лв.
- енергийна ефективност – 500 млн. лв.
- техническа помощ – 180 млн. лв.
 

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: