Сп. Меню
На масата на Бъдни вечер се нареждат девет постни ястия, като в някои региони броят варира и се поднасят седем или единайсет блюда, но числото задължително трябва да е нечетно. Характерни за този празник храни са вареният фасул, пълнени сарми или чушки с ориз, варено жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове. Приготвят се специални обредни хлябове, а жената, която ги меси трябва да е чиста и празнично облечена. Коледните хлябове се делят на три групи – в първата са тези за празника, които са украсени с кръст, кръг и цветове; втората е посветена на стопанството и украсата е свързана със земеделския и животновъдския труд; а в третата влизат витите краваи, които се раздават на коледарите.
По традиция в началото най-възрастният мъж в семейството прекадява вечерята, както и всички помещения в дома, за да бъдат прогонени злите сили. След това се пристъпва към обредното разчупване на погачата, като първото парче се нарича на умрелите, на Богородица или на Бог и се оставя под иконата. По време на вечерята не се става от масата, всички трябва да станат заедно, за да се роди житото. Друг обичай повелява трапезата да не се прибира през нощта заради вярването, че мъртвите идват да вечерят и да се погрижат за добруването на живите.
Важна роля на този ден играе отсеченото от млад мъж дъбово или крушово дърво бъдник. С него се поддържа огънят през цялата нощ. По това как гори бъдникът се гадае за плодородието през предстоящата година. Съществува и поверието, че запазената пепел от него има лечебна сила, същото важи и за някои от храните, поднесени в празничната вечер.
През деня по домовете обикалят малките коледари – момчета от 6 до 12 години, които изказват благопожелания и изпълняват кратки песни. Домакините ги даряват с краваи, орехи и сушени плодове. През нощта срещу Коледа тръгват големите коледари, които изпълняват обредни песни и наричания, посветени на всеки член от семейството. Те получават от стопаните коледарски кравай, а също и месо, сланина, боб, брашно, вино и др.
Коментари (0)
Tweet |
|