09 Апр 2012 09:40:00    |    1187    |    Коментари: 0

Данаил Алеков
Едва ли има някой, който не е забелязал как с наближаване на Никулден или Гергьовден цената на шарана или агнешкото традиционно се увеличава. Това е един интересен български феномен, който е в противоречие с основния принцип за формиране на цената. Когато кривите на търсенето и предлагането съвпадат, т.е. търсеното количество отговаря на предлаганото количество, се формира равновесната цена.
Родните търговци обаче пренебрегват този принцип и когато очакват увеличаване на търсенето, рязко вдигат цената. Водени от максимата „ден година храни” те пропускат една важна подробност – при увеличаване на цената, количеството намалява. Като изключим целта за бърза печалба, такъв ход е лишен от всякаква логика, а в развитите страни с пазарна икономика се прави точно обратното – когато наближат празници, търговците се надпреварват кой ще предложи по-ниска цена. Така те реализират много по-голяма чиста печалба в следствие на повече продажби, отколкото биха реализирали с алъш-вериш на дребно.
Ето как коментира тенденцията за EconomyNews.bg декана на Стопанския факултет към Софийски университет проф. Георги Чобанов, доктор на икономическите науки.

„Ако един потребител за Гергьовден например би купил 10 кг агнешко, сега като се повишат цените той ще купи 8 кг. В други страни е обратното – търговците точно по тези празници се опитват да направят максимален оборот и точно затова намаляват цените. Повишаването на определени цени по празниците говори за незрялост на българския търговец, защото това спира потребителя”, заяви проф. Чобанов.
Чиста пазарна икономика не съществува нито в България, нито където и да е по света, но въпреки това крайният потребител е този, който трябва да регулира цената.
Съвсем естествено възниква въпросът какво трябва да се случи на родния пазар, за да се спре със спекулирането на цените преди празниците. Възможностите са две: първата е рязък спад в търсенето или нещо като „потребителски бойкот”, а другата е увеличение в предлагането на вносни продукти, но без спекулативна надценка. Но как биха функционирали тези пазарни механизми у нас и кой от тях е по-ефективен?
Що е то потребителски бойкот и има ли то почва у нас?
Началото на пазарната икономика в България беше запомнено с репликата „За Бога, братя, не купувайте”, изречена от първия демократично-избран министър-председател Димитър Попов. На пръв поглед, крилатата фраза представлява апел към един потребителски бойкот, но в България до този момент все още „такова животно няма”. Постоянното увеличение на някои продукти и услуги дразни потребителя и протестите стават все по-често явление, но до ефективно бойкотиране никога не се стига. За да се превърне в такова, то трябва да обхване цялото общество, а в България това е невъзможно поради голямото разделението между бедни и богати.
В момента масово се говори за бойкот на яйцата и агнешкото и в този случай потребителското поведение се разделя на две групи. Първата група е с по-малък дял, при нея не се регистрира никаква промяна в поведението – това са хора, които никога не са купували даден продукт, или такива, които не се притесняват от увеличението на цената и запазват нивото си на потребление. Втората група включва тези, които спират изцяло да купуват дадена стока, но техния дял също е незначителен – повечето хора просто намаляват потреблението си, което може да се оприличи като „частичен бойкот”.
„В известен смисъл бойкотът го има, той обаче не може да бъде организиран масово, защото хората все пак празнуват – не може да кажат „няма да купувам нищо”, просто купуват по-малко.”, коментира проф. Чобанов.
Примерите са сполучлив бойкот в световен мащаб показват, че освен обществото, в него активно трябва да се включат управляващи и бизнесмени. През 2000 година в Сан Диего (Калифорния) частен доставчик вдига цената на тока с 20% и абсолютно всички потребители спират да плащат сметките си, в резултат на което дружеството фалира. Силното и обединено гражданско общество обаче е нещо, което рядко виждаме в България, а когато се появят начатки на такова, държавата не винаги го подкрепя и исканията бързо отшумяват. Наблюдава се още един феномен, при който протестите имат обратен ефект.
През април 2011г. се проведе един от най-мащабните протести срещу високите цени на горивата и в същия ден цената на бензина се увеличи от 2.37 лв/л. до 2.41 лв/л. Протестът срещу шистовия газ в Добрич през септември 2011г. пък раздразни премиера и за малко не се стигна до подписване „на инат”. Всичко това говори за една безпомощност на обществото и на този етап потребителския бойкот е по-скоро идилия, отколкото пазарен механизъм за намаляване на цената.
Въпреки това, през последните няколко дни постоянно се отварят дискусии, правят се групи в социалните мрежи и още много други опити на интернет потребителите да обявят бойкот на яйцата за Великден и на агнешкото за Гергьовден. Останалите обаче са наясно, че хората въпреки всичко ще празнуват Великден и Гергьовден, затова някои търговци вече започнаха да търсят евтини яйца и агнешко извън пределите на родния пазар.
Дъмпинг от съседни страни
Ключът към естественото пазарно регулиране на цената е в ръцете на търговците, които съумяват да подбият предпразнично завишената цена на агнешко, яйца, риба или който и да е продукт. Подобен ход не е новост за родния пазар, но на този етап от него се възползват предимно малки търговци, които подбиват цените на големите фирми в бранша и все още не оказват влияние върху цената в национален план. „Пазарният механизъм може да стане чрез един „смазващ” внос – вкарване на много агнешко по Гергьовден от Турция, Македония, Гърция или друга съседна страна.”, заяви проф. Чобанов. По думите му, държавата също може да помогне на този естествен процес в отворената пазарна икономика. „Съществуват и законови уредби – в такива периоди, когато родните търговци увеличават цената, тогава може да се вдигнат митническите бариери. Родните търговци ще свикнат с това, но първо трябва да понесат ударите от няколко такива вноса.”
В момента, треската която е обхванала дребните търговци е свързана с по-евтините яйца от Сърбия и по-евтиното агнешко месо от Гърция. Според тиражираната информация, яйцата при „плавите” струват 14 ст./бр. а агнешкото в южната ни съседка варира от €3 до €5/кг. От по-ниските цени в съседните страни засега се възползват жителите на граничните области и малките търговци в тези райони. Съществено намаляване на спекулативно завишените цени може да очакваме, когато големите търговски вериги започнат масово да внасят риба, агнешко или яйца с минимална надценка преди идния празник. Това е нещо, което неминуемо ще се случи в България през следващите години, а миналия месец станахме свидетели как веригата „Лидл” предложи на клиентите си полски яйца за 0,29 лв., при цената в останалите магазини близо 0,50 лв.
Цената на агнешкото месо засега няма изгледи да се понижи, а от Асоциацията на животновъдите обявиха, че цена над 12.5 лв./кг. е спекула. Мирослав Найденов все пак обеща, че освен цената на яйцата, козунакът и агнешкото месо също ще поевтинеят. Ако това не се случи, с чиста съвест може да обявите един частичен бойкот и да купувате по-малко агнешко, а вместо да купувате козунаци по-добре си ги месете сами по рецептата на земеделския министър.
 

* „Тримата глупаци“ е българска сатирична анимационна поредица от 11 късометражни филма, създадени в периода 1970-1990 година. Автор на персонажите и режисьор на филмите е известният карикатурист Доньо Донев. Поредицата иронизира българската народопсихология. Тя постига феноменален успех, като отделните филми печелят безброй награди.

снимка: zayo-bayo.eu

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: