Виенският пожарникар получава +1900 евро

Виена, специални пратеници на EconomyNews.bg и Region.bg Кармелита Денева, Ива Стойкова *

Сигнал за опасна фасада на Rembrandtstraße се получава в централата на виенската пожарна служба малко след девет сутринта. Веднага към мястото тръгва пожарна кола, след няколко минути се получава втори сигнал с искане към същия адрес да бъде доставена още една стълба. Всичко това се случва, докато говорителят на пожарната Гералд Шимпф приема български журналисти. Докато трае срещата, продължила не повече от час, сигналът е приет, реагирано е и пожарникарите са се завърнали обратно в централата.

Пожарната във Виена е създадена през 1686 г. и това я прави най-старата професионална служба в света. Днес тя се помещава на същото място, където е учредена преди 330 години, а именно на площад  Ам Хоф в самия център на австрийската столица. Именно там се срещаме с Гералд Шимпф. Докато вървим към залата, където ще се проведе интервюто с него, той уточнява, че в началото виенската противопожарна служба е била съвсем малка. Междувременно, минаваме покрай паметна плоча с имената на загинали пожарникари с отбелязани дати,  последният тежък случай е от 1998 г.

Г-н Шимпф,  кой може да стане пожарникар,  с какво образование трябва да бъде?

За да се постъпи в пожарната, трябва да е завършено специално дуално образование – за механици, електротехници, водопроводчици, мебелисти и др. Предпочитаме  техническите професии. Около 10% от нашите служители имат завършено средно образование с матура. Новопостъпилите преминават 100-дневно обучение, което се състои от 2/3 практика и 1/3 теория, като през това време се получава заплата. След завършването на курса се полагат няколко изпита. Ако те бъдат издържани, съответните служители се назначават на 24 часов сменен режим. Смяната се застъпва сутринта и продължава до следващата сутрин, след което се полага 24 часа почивка.

Каква е средната заплата на пожарникарите?

Когато се започне на редовна сменна работа, заплатата е около 1900 евро нето. Сигурно ще ви се стори, че това е доста висока заплата за начална, но тя включва и всички добавки, полагащи се за тази професия – за риск, за сменна работа, за работа през празнични дни и т.н. След това обаче кривата на покачване на заплатите е сравнително равна и няма големи повишения. Във Виена пожарната има около 1900 служители, от които 1800 работят на сменен режим, а останалите са 100 чистачки, работници в сервиза, администрация. Тук искам да отбележа, че голямата част от административната работа се извършва от самите пожарникари по време на дежурство.  

Разговорът е прекъснат от сигнал за рушаща се мазилка и към мястото незабавно тръгва кола. През деня времето за потегляне на дежурния екип по сигнал е 30 секунди, а през нощта – 60 сек. Ето защо до пожарните коли на закачалки са подредени специалните костюми и ботуши, както и каските. Дооборудването на пожарникарите става в самата кола, докато пътуват към мястото на инцидента.

Гералд Шимпф продължава обяснението си:

Нашите служители имат възможност за повишаване на квалификацията за придобиване на офицерски чин. Кандидатите за офицер трябва да са завършили средно техническо образование или университет. Следдипломната квалификация се провежда при нас и продължава около две и половина години.

От гледна точка на противопожарната защита Виена не е разделена на обичайните за града административни 23 района, а на 9 секции. В целия град има 24 пожарникарски поста, като съществува по един главен във всяка секция, начело на който стои офицер. Той отговаря както за централния пункт, така и за цялата секция. В покрайнините на града има две доброволни станции. Служителите там също се обучават от нас, получават екипировка и информацията, която пристига в централата.

В Австрия има общо шест професионални пожарни, което означава, че не във всяка провинция има професионална пожарна. В немскоговорящите страни доброволните пожарни имат голяма историческа традиция. През 1870-1880 в тези страни са учредени много добоволни пожарни.

Принципът е следният – общината предоставя сграда, техника, но пожарникарите работят на доброволни начала, безплатно. Това е уникално явление, тъй като макар и добворолни, тези пожарникари са добре оборудвани и обучени. Във всяка провинция има областна школа за пожарникари, където доброволците се обучават. И още едно уточнение за добворолците – те имат своите професии, но ако има тревога, винаги разполагат със специално разрешение да напуснат работа и да се отзоват на сигнала.

Как се обработват сигналите?

При нас се прави разграничение между пожарната безопасност и борбата с природните бедствия. Съществува отделен номер само за пожарната и всички обаждания, които постъпват в централата се обработват и разпределят.  Чрез компютърна система се установява какви сигнали са постъпили, какво се е случило, какъв е адресът. Служителят, приел обаждането, трябва да прецени какъв е размерът на тревогата и според това да реши колко автомобила да се изпратят.

Отново сигналната уредба се включва. Става дума за същия случай, но този път пожарникарите, пристигнали на място, искат допълнителна стълба от колегите си, която да пристигне на мястото.

Във Виена пожарната централа отговаря и за природни бедствия, но начинът на обработка на сигналите не се различава. Ако има по-големи бедствия, пожарникарите, чиято смяна приключва сутринта, не си отиват. Ако се окаже, че и тези служители не са достатъчни, се викат още по спешност. От друга страна, населението се информира за бедствия и пожари чрез системата от сирени, използвана по време на войната. Тя може да се включи или за целия град, или за отделни територии.

През какъв период от време се обновява техниката?

При пожарна служба с нашия капацитет пожарните коли не могат да работят повече от 10-15 години. Ежедневно имаме около 100 сигнала, но понякога за всеки от тях са нужни по няколко автомобила и това означава, че само за операции всеки ден се използват 150-200 автомобила. Подмяната на колите се диктува обаче не само от износването и многото изминати километри в града, а и от нововъведенията и модерните технически изисквания. Производителите са различни, тъй като пожарните коли се подменят на серии и обикновено се прави европейски конкурс. Въз основа на сумата, която е предвидена за подмяната, законът позволява провеждането на европейска поръчка.

Колко са пожарните автомобили във виенската служба в момента?

Общият парк наброява 220 коли, а пожарогасителните, заедно с резервните, са около 100. Ние използваме и контейнерна система – контейнери с различно съдържание и влекачи, които ги извозват до мястото на инцидента. По отношение на техниката, бих казал, че сме на добро равнище, като имам предвид  също и личното оборудване – ботуши, каски и т.н.,  както и допълнителното оборудване като костюми против химикали, респиратори.

Колко пожари избухват във Виена средно годишно? Какви са основните причини за тях?

Около 1/3 от нашите операции са против пожари. Общо годишно имаме 23-25 хиляди операции, от които приблизително 10 хиляди пожара – от малки до големи пожари, плюс включване на пожароизвестителни системи. Причините за пожарите не са от нашата компетентност, това е задача на полицията – ние отиваме на място при разразяване на пожара и си тръгваме след неговото потушаване.

Какви други бедствия, освен пожарите, се случват във Виена?

Ние поемаме всички операции, за които няма друг компетентен орган или служба. 37% са технически операции – например ако някой е паднал в жилището си и не може да бъде отворена вратата. Техническа операция е и това, което чухме преди малко – когато някоя сграда се руши или дърво падне и трябва да се отреже. 17% са транспортни операции – не само автомобилни катастрофи, но и ако някой така е паркирал, че пречи на движението на обществения транспорт. 15% са спасителни операции за хора и животни – например, ако трябва да бъде изваден човек от катастрофирал автомобил, ако някой е заседнал в асансьор или ако животно се е качило на високо дърво и не може да слезе. Най-малкият дял е на екологичните операции – против вредни вещества, при разлив на опасни течности при траспротирането им.

Как се извършва превенцията от пожари и бедствия?

Всичките ни офицери са и вещи лица. При издаване на разрешителни за ползване на сгради, което го прави друг отдел на общината, се включват и наши представители. Създали сме компетентен център, където специалистите за превенция са събрани на едно място с цел улесняване на гражданите. Например, ако някой иска да направи разширение на сграда и трябва да вземе разрешително, отива в този център, където има разнообразни специалисти, включително архитекти, обществени организации и др.

Пожарната безопасност е организирана на федерално ниво, но има Федерален съвет за пожарна безопасност, който издава директиви, наредби, препоръки. При тяхното изработване се канят представители на отделните провинции.

Превантивната дейност се поема от Сдружение с нестопанска цел, което се казва „Помощници на Виена”. То провежда разяснителна работа в училищни класове, като дава информация както за пожарна безопасност, така и за бърза помощ и полицията. Освен това учениците имат възможност да посещават пожарните служби, които са в близост до тяхното училище. Всяка седмица при нас в централата идват между три и шест училищни класа.

Разкажете за най-страшния и за най-куриозния случай от работата на службата?

Това винаги е много труден въпрос. Много индивидуално се разбира понятието „страшен”, но може би операциите, свързани с опасни вещества, са най-рисковите. Особено в началото, когато пристигнем на мястото, разполагаме с твърде оскъдна информация, не знаем какво вещество се е разляло. Пожарникарите са специално обучени да разпознават опасни вещества, а отделно се инвестират много средства в оборудване за подобни специални операции.

А куриози винаги има. Имаме случай по спасяване на игуана, отглеждана на горен етаж на висока сграда – животното излязло от отворения прозорец на 22 етаж и тръгнало по фасадата, но ние успяхме да го вкараме обратно в апартамента. Друг любопитен случай е, когато получихме обаждане, че на балкона на отсрещна сграда има кон. Първоначално колегите, приели обаждането, не са му повярвали, но гражданинът настоявал. Оказало се, че става дума за файтонджия, чийто кон бил малко болен. В сградата имало товарен асансьор и чрез него той качил коня на терасата си. Този случай макар и куриозен, не беше труден, защото конят остана там.

На финала отиваме да разгледаме пожарен автомобил и оборудване. По същото време пожарникарите, отзовали се на сигнала за падаща мазилка, прибират колите обратно в гаража. Мисията е приключила успешно.

--------------------------------------------------

*Със съдействието на EUROCOMM, Бюро за Международни връзки на Община Виена

 

Коментари (0)

Tweet

Коментирай