Вината на Северозапада- диви и прелестни

Ясен Бориславов, DiVino.bg
Лозаро-винарският край на Северозапада не е обособен като самостоятелен при нито едно райониране. Той е част от Дунавската равнина, но вината там определено са по-различни от останалите части на Северна България, може би поради същата причина поради която и хората са различни.
Северозападът през последните десетина години стана синоним на бедност и изостаналост, заради която произхождащите от тази част на страната понякога свойски му казват Резервата. Думата поражда асоциации за място, заселено със странни, малко чепати и някак недоправени хора, но в същото време интересни и привлекателни в своята жизненост, първичност и специфична самодостатъчност. Това е образът на Северозапада от прозата на Радичков с неговия колкото земен, толкова и вълшебен антураж от чудати хора, животни и разни видове таласъми (тенец, краконяк, плътеник), обитаващи прелестно дивия, полупланински край.
Повечето от дегустираните 24 вина от четири местни изби приличат на увлекателни разкази с неочакван край. Освен забележително разнообразие като сортове, вкусове и тероарни специфики, те очертават и хоризонта за развитие на този район в перспектива. Ако трябва да бъдем по-конкретни - очертават пътеката на пропуснатите възможности в други части на България.
Дегустацията представя Северозапада като еднакво благодатен както за бели, така и за червени вина.
Brovitza Cuvee Bella Rada 2010 е впечатляващ купаж с комплексен, „луксозен” нос (тютюн, сладко от бели череши, мъх и печена ябълка), обемно и сочно тяло и дълъг, пикантно соленоват завършек.
Chateau Burgozone Viognier 2010 е сред най-добрите български представители на този нов за България сорт - с теменужено-цветист нос, сочно, плодово тяло, „хрупкави” киселини и свеж завършек.
Белият Самоток на Chateau de Val е с много атрактивен тропически нос (манго, маракуя, пъпеш, праскова), плътно и обемно тяло и дълъг финал. Едно очарователно вино, което цената му (7 лв) прави още по-привлекателно.
Бялото Cuvee Americano 2010 на Боровица е доста своенравно и със сигурност не би допаднало на всеки, но определена категория любители биха оценили високо интензивния му нос с пипер, копър, мед и загатнати ботритисни нотки на стафида.
При червените вина и по-специално при мерлата и кабернетата прави впечатление добрият баланс и отсъствието на характерните мармаладени тонове, от които югът често не може (или не иска) да се предпазва.
Merlot Chateau De Val Reserve 2007 с щедрия си и много атрактивен нос (месо, вишнев ликьор, какао, шоколад, кожа) и плътно, събрано тяло е сред най-добрите български вина от този сорт. И сигурно ще бъде още по-добро, ако се изчака около година.
Много интересно, макар и малко противоречиво, е мерлото Pepper Garden 2009 на Боровица, което напълно оправдава името си - с нотки на пипер и кожа, дълго и фокусирано, стегнато вино с потенциал. Особено атрактивна е също така и сирата Cote de Danube 2009 на Шато Бургозоне - с приятно пикантен нос с нюанси на лавров лист и бахар и свежо, сочно тяло. От същата изба приятна изненада е и Cabernet Franc 2010, макар че все още стои малко сурово.
Още една изба от Северозапада - винарна Лопушна, ни предложи интересни червени вина от традиционните сортове каберне и мерло с отлично съотношение между качество и цена. Топвиното им Karakachka показа фин Бордо характер, а и в момента е на върха си.
Типичният червен сорт за Северозапада е гъмза - за жалост неглижиран през последните две десетилетия. От няколко години винарна Боровица се опитва да докаже неговия потенциал и да върне неговото достолепие. От представените в дегустацията три гъмзи (Great Terroirs Gamza Black 2009, Great Terroirs Gamza E&G 2008 и Great Terroirs Gamza Granny 2009) ясно личи, че тези усилия постигат забележителни резултати.

Най-висока оценка в дегустацията получи купажът Dux 2006 на изба Боровица. За онези, които го познават, това едва ли е странно. Dux е драматично и вдъхновяващо вино с дълбок и плътен цвят, комплексен, атрактивен и богат нос (черен шоколад, кожа, сушен плод, виолетки, чай, тютюн), мощно, концентрирано и същевременно гладко тяло и дълъг завършек с отчетливо соленовата минералност. Едва второто (засега) българско червено вино, което получи DiVino рейтинг четири. Явно в момента тъкмо то очертава горният праг във винарските възможности на Северозапада.
„Може би имам късмет, че напредвам толкова бавно, защото е възможно да вървя в грешната посока”, казва по съвсем различен повод английският писател Ашли Брилиант, но този афоризъм е в голяма степен валиден за българското лозарство от последните години. В този смисъл Северозападът е късметлийски район. Именно заради своята изостаналост, заради по-късното и бавно развитие след години може да се окаже, че е стигнал по-далече от другите.
Ето и дегустираните вина с техните оценки и анотации:

Borovitza Dux Боровица 2006

Borovitza Cuvee Bella Rada Боровица 2010

Chateau De Val Merlot Reserve Шато де Вал 2007

Borovitza Merlot Pepper Garden Боровица 2009

Chateau De Val Grand Claret Reserve Шато де Вал 2009

Borovitza Cuvee Americano Боровица 2010

Great Terroirs Gamza Granny Боровица 2009

Great Terroirs Gamza Black Боровица 2009

Chateau De Val Самоток - бял Шато де Вал n/a

Great Terroirs Gamza Е&G Боровица 2008

Les Amis Cuvee Cadeau Pinot Noir Боровица 2009

Chateau Burgozone Viognier Шато Бургозоне 2010

Karakachka Reserve Limited Edition Винарна Лопушна 2006

Les Amis Cabernet Sauvignon Боровица 2008

Chateau Burgozone Chardonnay Шато Бургозоне 2010

Chateau Burgozone Cabernet Franc Шато Бургозоне 2010

Лопушна Мерло Винарна Лопушна 2007

Chateau De Val Самоток - червен Шато де Вал n/a

Cote de Danube Rose Шато Бургозоне 2010

Chateau De Val Cuvee Trophy Шато де Вал 2010

Chateau Burgozone Sauvignon blanc Шато Бургозоне 2010

Cote de Danube Syrah Шато Бургозоне 2009

Chateau De Val Viognier 2010 Reserve Шато де Вал

Лопушанска дружина Каберне Совиньон Винарна Лопушна 2007

В дегустацията участваха: Вили Гълъбова, Ефросия Благоева, Емил Коралов, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Ясен Бориславов и Ясен Захариев.

 

Коментари (0)

Tweet

Коментирай