Водата на Виена и на София

Виена, Кармелита Денева, специален пратеник на Region.bg*
През 1873 г. стартира днешната концепция за водоснабдяване във Виена и в София. Българската столица, подобно на австрийската, залага на далечните източници на вода. Разликата е, че водата достига до Виена от високопланински извори, а в София впоследствие са изградени язовири. Този любопитен факт разказа инж. Валтер Клинг, зам.началник отдел Водоснабдяване МА31 (Wiener Wasser) –Община Виена*.
Как се управлява водата на Виена, какви са цените, какво е потреблението на вода научи екип на Region.bg** по време на специална среща в австрийската столица.
Високопланински тръбопроводи с естествен наклон
Изворната вода от планините край Виена отива в тръби, които са положени под естествен наклон. Водата минава през тунелите без помпи, което намалява енергопотреблението. Разходите за Виена във връзка с водата са заради защитените територии. Тези планини са част от Виенската гора и са собственост на община Виена. Заедно с отдел 49 на магистрата – горското стопанство, отдел „Водоснабдяване” поддържаме тези територии /преди всичко гори/. Не се допуска туризъм. Териториите се третират като национални паркове. Горите не се стопанисват по икономически критерии, трябва да се запазят, защото от тях зависи качеството и количеството на водата. Въпреки че няма помпени станции и технически съоръжения, разходите за поддръжката на защитените паркове са 10 млн. евро годишно и са включени в цената на водата.
За сравнение първият проект за водоснабдяване на София е разработен от българския инженер Георги Белов и руския му колега Кубасов през 1884г. Грандиозният проект да се докара питейна вода от източния cкaт на Витоша и Bиcoките рилски реки, включително с изграждането на язовир "Бели Искър" започва през 1923 г. и приключва през 1957 г.

Как се определя цената на водата?
Цената на водата във Виена е определена като целева такса. Постъпленията от тези такси общината е длъжна целево да използва за водоснабдяване. Цената на водата се образува на базата на два компонента – водоснабдяване и канализация. Сумите се изчисляват на базата на водомери, стопанисвани от отдел на инж. Клинг. Потребителят плаща за количеството вода, което е получил, и същото количество за отводняване и канализация. 1,73 евро на куб. метър е цената за водоснабдяването, а за отпадъчните води – 1,80 евро/куб. м. Общо се получава 3,50 евро/куб. м., включително данъци и такси. Отчитането е на годишна база и се извършва от специален отдел. Подобно и на електричеството, въз основа на годишното отчитане се изчисляват авансови плащания за следващата година. Плащанията се извършват на тримесечие. Ако днес се отчете електромера, ще получите писмо с определени авансови плащания за тримесечието на базата на досегашното потребление на вашето домакинство. При засичането, ако сте икономисали вода – ще ви се върнат парите, но може да има и сериозно доплащане. Така е с електричеството и с газта. Изравнителните сметки се получават от собственика на сградата, ако е еднофамилна, или домоуправителят на кооперацията, който ги разпределя като режийни разходи. Сумата за потребена вода се определя според квадратурата на апартамента.
В София, общата цена, която се получава от доставяне, отвеждане и пречистване на водата, е 1.76 лв. с ДДС за кубичен метър. Концесионерът определя сметката за вода за домакинствата по два начина: по показания на водомерите или на база брой живущи. В случай че в жилището на всяко водопроводно отклонение (щранг) има монтирани водомери и те са въведени в базата данни на “Софийска вода” след като са пломбирани с пластмасова пломба, сметката се формира по техните показания. Проверител периодично отчита индивидуалните водомери. В месеците между два реални отчета се начислява служебно изчислено количество вода, определено въз основа на средния разход в имота през предходни периоди. След извършване на действителен отчет, сметката се изравнява в съответствие с реалното потребление. За потребители, които нямат монтирани водомери на всеки щранг, водомерите им са неизправни или нямат пластмасова пломба, сметката за вода се формира на база брой живущи. Съгласно Наредба №4 за всеки обитател се начисляват по 6 куб.м месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб.м месечно при нетоплофицирано жилище. За сгради–етажна собственост, при разлика между отчетеното количество вода по общия (приходния) водомер и сумата от потреблението в обособените имоти (консумация по индивидуални водомери и начислена база на брой живущи), към индивидуалния разход във всеки имот се начислява съответно количество "общо потребление”. Това количество „общо потребление” се включва във фактурите само веднъж на всеки три месеца.
Инвестициите
Във Виена, цената на водата се определя от общинския съвет. Именно определението – целева такса на водата, задължава общинския съвет да използва тези средства единствено за водата. Не може да се намери политик, който да каже, че тези пари ще ги вземе за друга цел. В момента инвестициите във водната инфраструктура са 60 млн. евро годишно. Политиката при водоснабдяването е последователна и дълготрайна.
В София, инвестиционната програма на „Софийска вода”, по официални данни на дружеството, за периода 2009-2013 г. е на обща стойност 240 млн. лева. За 2012 г. е отчетено преизпълнение от 2 млн. по инвестиционния план. 45,8 млн. лв. са инвестициите през 2011 г.
Потребление и загуби на вода
Във Виена се използва 370 хил. куб. м вода на ден. Три четвърти от това количество се използва за домакински нужди, а останалите за промишлеността. В домакинските нужди са включени поливането на градината и т.н.
През 1970 г. във Виена се налага въвеждането на мерки за икономии на водата поради големи загуби – повече от 25%. Общината взема решение да инвестира в обновяване на тръбопроводната мрежа. От 1970-та до 1995-та година в следствие на инвестициите в саниране на водопроводите загубите на водата са под 10%.
София изостава в това отношение, защото делът на загубите на вода на територията на Столична община е повече от 50%. Заложената цел е да се постигне резултат от 33% до 2016 г.,но концесионерът определя тази задача като нереалистична. Иначе в Столичната община всеки жител консумира около 150 литра вода на ден, което прави средномесечно потребление от 4,5 куб. м на човек за 2011 г. През последните години тенденцията е столичани да стават по-пестеливи. През 2003 г. средната дневна консумация на човек е била 170-180 литра, а 8 години по-късно е паднала с 30 литра.
За и против концесиите
В София концесията е факт. Според австрийците обаче водата е храна и не може да бъде дадена на свободната икономика. Тази дискусия възниква от едно предложение на еврокомисар Барние за предоставяне на концесии за различни общински услуги, обясни инж. Клинг. В този проект за концесиониране беше включена и водата в големите градове, както и инфраструктурни услуги. Въпросът беше дали може да се подложат общинските услуги на законите на пазарната икономика. Проведе се европейски референдум, като целта му беше да се докаже пред ЕК, че водата, за разлика от други услуги, е хранителен продукт и затова не може да бъде предадена на свободната икономика. Това бе първият европейски референдум, след като се създадоха правните основи за провеждането на такъв тип допитвания. Критериите бяха да се проведе в минимум седем държави и в референдума да участват не по-малко от един милион души. Още преди това лятото референдумът завърши успешно. Комисар Барние извади водата от този проект за концесии, което означава, че се очаква положително решение и от Европейския парламент. Това беше един много умел ход на ЕК – тя практически отне възможността на парламента да вземе решение. Защото веднъж взел решение ЕП, ЕК му се подчинява. Но изваждайки тази тема от договора за концесии, няма опасност.
Примери от Европа
Инж. Валтер Клинг познава ситуацията в Дунавските страни, защото работи за Дунавската стратегия. Водното стопанство в Румъния вече е член на тази работна група, но София – не. Концесионерът - френската Веолиа, който управлява водата в българската и румънската столица, смята, че е достатъчен един член от тези страни в работната група.
В Будапеща концесионер беше швейцарска компания, но там договорът беше развален. В Берлин също. Най-веселият пример е в Париж. Общината прекрати договора с Веолиа и върна управлението на водите на общинско ниво. През последните 25 години парижкото водоснабдяване бе пример за лошо водоснабдяването в частни ръце, както по отношение на качество на водата, така и по отношение на водоснабдяване. От две години водата е в обществени ръце, но инфраструктурата не се е променила. Работят същите хора – някои от тях носят шапката на Веолиа, други – на Eau de Paris.
Качеството на водата
Успокоително за софиянци е, че пият качествена вода. Възможно е да има отклонения във вкуса на водата, но по отношение на хигиената и здравето на хората, може да бъдете спокойни, увери инж. Валтер Клинг. За сравнение в Индия се дискутира доставянето на чиста и безопасна вода 6 часа за седмица. За постигането на тази цел австрийският експерт е поканен за консултант на индийското правителство.

 

* Инж. Валтер Клинг работи също за Световния съюз на водоснабдителите, където е зам.-председател и съвеместно със СБ разработва проект за водоснабдяването на Дунавските страни. През март 2014 г. във Виена ще се проведе конгрес, посветен на загубите на вода.
** Със съдействието на Община Виена –Compress София
 

 снимки:Wiener Wasser

Коментари (0)

Tweet

Коментирай