02 Апр 2012 16:40:00    |    996    |    Коментари: 0

България има нужда от напълно нова визия за развитието на енергийния си сектор. Това е едно от заключенията от доклад на фондация "Фридрих Еберт" за "зеления" растеж и устойчивото развитие на България, представен днес. Управлението на енергийния сектор в България е изправено пред множество проблеми и предизвикателства от технически, правен и институционален характер. Извършените напоследък ревизии в сектор „Енергетика”, свързани с изпълнението на големи инфраструктурни проекти, разкриха сериозни проблеми в държавното управление:

-липса на ясна и добре обоснована енергийна стратегия;
-явни конфликти на интереси на най-високо политическо равнище и свързаните с това съмнения за корупция;
-лошо управление в държавните дружества;
-липса на адекватен независим надзор над сектора и злоупотреби с монополно положение за сметка на потребителите;
-политическа приватизация на активи и безконтролен достъп на съмнителни капитали.

Динамично променящата се международна среда създава допълнителни затруднения за националната политика и изисква внимателно планиране и обществен консенсус при вземането на решения за бъдещето на сектора. Наличието на ясна дългосрочна и средносрочна енергийна стратегия, набелязваща валидни и реалистични приоритети, трябва да бъде ключов елемент за вземане на решения в сектора.

Сред основните недостатъци са:

Несъответствието между действията на правителството и стратегическата рамка, като за много от решенията на българското правителство през последното десетилетие липсва адекватна стратегическа обосновка;
Признаците за завладяване на държавната политика от частни интереси – превес получават проекти, които съсредоточават съществени разходи в малко на брой специфични частни интереси (например изграждането на големи генериращи мощности) за сметка на по-перспективни решения и преди всичко стимулиране на енергийната ефективност;
Липсата на финансова обосновка на заложените цели, което води до поставянето на прекалено оптимистични и множествени цели и приоритети. Това на практика позволява широка дискреция в провежданата политика и в крайна сметка обезсмисля стратегическото планиране;
Отсъствието на рамка за добро управление в изпълнението на стратегията с конкретни срокове, отговорни институции и показатели за оценка на постигнатите резултати.

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: