29 Фев 2012 13:05:01    |    1414    |    Коментари: 0

ЕК оповести Доклад за оценка на постиженията на Кохезионната политика в България и Доклад за напредъка на България в областта на ВЕИ и енергийната ефективност в жилищните сгради. Какво показват те?
14% платени европроекти в България
Икономическата криза се е отразила силно негативно върху регионалното развитие на България и на потенциалните бенефициенти, това показва Доклад за оценка на постиженията на Кохезионната политика в България и Доклад за напредъка на България в областта на ВЕИ и енергийната ефективност в жилищните сгради оповести ЕК. Докладите са изготвени от експерти на Центъра за изследване на демокрацията в рамките на Експертната мрежа за оценка на европейската Кохезионна политика през текущия програмен период 2007– 2013 г.
Наличното частно финансиране, което значително намалява в края на 2008 г., е възобновено в много по-ограничени обеми в началото на 2011 година.
Публичните разходи на централно и местно равнище рязко се свиват през втората половина на 2010 година.
Фондовете на ЕС се превръщат в основен източник на финансиране и инвестиции в публичния и частния сектор по време на кризата. Въпреки това, те не са в състояние да компенсират негативните последици от икономическия спад. Например, показателите за периода 2004-2009 г., анализирани в Междинния доклад за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие, показват увеличаване на регионалните различия в България.
До края на юли 2011 г. делът на договорените средства по всички оперативни програми възлиза на 50% от общо наличните за страната бюджети за 2007-2013 г. Равнището на договорено финансиране по всички оперативни програми се е увеличило с 55% в периода 2009-2010 г. и с още 13.5% през следващите пет месеца до 31 май 2011 г.
Средствата, изплатени на бенефициентите по седемте оперативни програми, са се увеличили като дял от общите бюджети от 1% (2009 г.) до 14% (31 юли 2011 г.).
Докладът извежда на преден план нерешените от българското правителство проблеми по отношение подобряване на въздействието на европейските фондове:
•ускоряване на плащанията към бенефициентите;
•необходимост от концентриране върху няколко ключови приоритета, с добре дефинирани цели и показатели за тяхната реализация;
•подобряване на системата за оценка на изпълнението на оперативните програми. България все още събира опит в оценката на оперативните програми. До август 2011 г. е подготвена само средносрочната оценка на ОП "Регионално развитие" (ОПРР);
•подобряване на регионалната координация на оперативните програми и предоставяне на необходимите оперативни средства (организационен капацитет и финансови ресурси) на Регионалните съвети за развитие;
•де-бюрократизация и де-формализация на процедурите за обществени поръчки и въвеждането на електронно подаване и отчитане за всички оперативни програми.
11% ВЕИ –енергия в България
България е изпълнила междинната цел от 11% дял на електроенергия от ВЕИ във формирането на крайното потребление на електроенергия до края на 2010 г. се отбелязва в Доклад за напредъка на България в областта на ВЕИ и енергийната ефективност в жилищните сгради, който оповести ЕК.
Няма напредък по отношение целта за дял на биогоривата от 5,75% в транспортния сектор. Пред вид икономическите възможности и степента на развитие на страната, за България е договорено най-малкото допълнително увеличение за достигане на целта за дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление до 2020 г. – 16%, при 9,4% през 2008 г. Количеството произведена енергия от ВЕИ, необходимо за постигане на националните и европейски цели до 2020 г., до голяма степен зависи от напредъка на страната по отношение увеличаване ефективността на енергийното ползване, преноса и разпределението на електрическа и топлинна енергия, и на потреблението на електроенергия за собствени нужди от страна на електрическите централи. Ниската енергийна устойчивост и сигурност на енергийните доставки в България налагат нуждата от интензивна диверсификация на наличните ВЕИ и постепенното заместване на традиционните енергийни източници.
В доклада се посочва, че Енергийната стратегия на България до 2020 г. предвижда значителни подобрения в енергийната ефективност, които да доведат до 50% спестяване на използваната първична енергия. За да се случи това, обаче, са необходими действия в две насоки. На първо място - значително енергийно пестене в крайното енергийно потребление (домакинства, индустрия, транспорт, както и в сектора на услугите). Съществен потенциал за енергийно пестене се крие във високата енергийна интензивност на българския сграден фонд, който, както и в ЕС, е отговорен за около 40% от общото енергийно потребление. На второ място, са необходими и спестявания при процесите на производство и трансформация на енергия.
Препоръките на ЕК
До момента реализираната подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за ВЕИ и енергийна ефективност в жилищните сгради в България не съответства на декларирания висок статус, който темите получават в стратегическите документи на национално и на европейско равнище. Към средата на 2011 г. подкрепата за двете области се равнява на 5,12% от общото ЕФРР финансиране за България. Оперативна програма “Конкурентноспособност” (ОПК) заделя по-малко от 3% за насърчаване производството на ВЕИ енергия, докато ОП “Регионално развитие” (ОПРР) – 4%, които обаче са предназначени и за по-широк кръг от дейности. Подкрепата за енергийна ефективност в жилищните сгради е дори по-ограничена като към момента на изготвяне на доклада (средата на 2011 г.), все още отсъства реално изплащане на средства по нея.
В заключение докладът отбелязва оставащите предизвикателства пред управляващите органи, бизнеса и домакинствата, за да се възползват по-ефективно от предоставяната финансова помощ с цел намаляване на енергийната бедност в страната:
•ВЕИ и ЕЕ схемите са в начален етап, а производството в страната разчита предимно на изкопаеми горива и въглища, подобно на повечето развиващи се икономики;
•Основно предизвикателство за България по отношение на ВЕИ и енергийната ефективност е да се ангажират потребителите с цел промяна на тяхното поведение към спестяване на енергия;
•Разходите за повишаване на енергийната ефективност (например чрез изолация на жилища) са твърде големи, за да се поемат от средното домакинство, което налага по-голяма държавна намеса. Българските домакинства вече са енергийно бедни (т.е. харчат повече от 10% от доходите си за енергия), а българската икономика има много висока енергийна интензивност. В тази връзка, всички бъдещи увеличения на цената на електроенергията (вкл. такива, свързани с използването на ВЕИ и постигане на целта от 16% ВЕИ), ще трябва да бъдат съчетани с подкрепа на уязвимите потребители;
•Не всички сгради могат да бъдат обхванати от съществуващите в момента схеми за подпомагане. Също така предпоставка за участие в схема за енергийна ефективност е сдруженията на етажната собственост да постигнат 100% съгласие между собствениците на жилищата, което не е лесно постижимо.
 

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: