09 Май 2012 14:10:00    |    1111    |    Коментари: 0

Силвия Стоядинова

Износът на България за ЕС през периода януари - февруари 2012 г. е намалял с 8.1% спрямо същия период на предходната година и достига 3.3 млрд. лева, показват данните на Националния статистически институт публикувани днес. Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 66.0% от износа за страните - членки на ЕС. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Словения и Литва. Най-голям спад е регистриран при стоките, изнесени за Люксембург и Португалия.  Новите тенденции в този сектор коментира за EconomyNews.bg  Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

-Г-жо Николова каква политика трябва да се формулира за свиване на отрицателното външнотърговско салдо, което за януари и февруари 2012 г. е 1,25 млрд. лв. Съществува ли заплаха от невъзможност за покриване на публичните разходи.

По принцип политиките за насърчаване на износа обикновено се разбират от българската администрация като предоставяне на преки субсидии или други възможни помощи и подпомагания за износителите. Според нас от института обаче това не е добрата политика, тъй като тя успява да въвлича след себе си съответните разходи за бюджета. От друга страна, поставя в неравнопоставено положение тези, които са подпомагани, спрямо всички останали бизнеси и фирми, които не са подпомагани от държавата. Както знаете също, според правилата на ЕК държавните помощи директно за компании не са позволени, с изключение на директните плащания за селскостопански производители, които са един от типичните примери за липса на логика в политиките на ЕК. Така или иначе, според нас директното подпомагане на износителите не е добра политика. По-скоро трябва да се мисли за облекчаване на средата за бизнеса на всички бизнесубекти и компании, които работят в България, както и предприемачите. Дори и политиките в момента, които са насочени към заетост се мислят изцяло в тази рамка – да се дадат пари на някой, за да се субсидира нечие работно място или да се квалифицира някой, но се пренебрегва въпроса за огромните пречки и административни тежести върху бизнеса, които пречат както на откриването на нови работни места, така и за развиването на предприемаческа бизнес дейност.

-Кои са тези пречки по-конкретно и как би могъл да се увеличи износът според вас ?

Това са всички онези регулации, особено в Кодекса на труда. Там има изключително много регулации, инструктажи, трудова медицина и т.н. Ако се прегледа цялото трудово и осигурително законодателство в момента, могат да се открият изключително много пречки пред бизнеса. Както пред работата му, така и пред откриването на нови работни места. Това, разбира се, в частност засяга и износителите. Затова по-глобално погледнато, крайно време е да се помисли за едно по-малко регулаторно бреме от страна на държавата върху бизнеса, както по линия на изискванията, така и по линия на всички тези европейски директиви, които непрекъснато се прилагат в България без да се направи съответния анализ с разходи и ползи от тях и доколко те не вредят на бизнеса. Тоест до колко този нетен ефект върху българските фирми не е отрицателен. Оказва се, че известна част от тези директиви нямат нетен положителен ефект върху бизнеса. Ние сме правили такива анализи за някои законодателни инициативи, така че трябва да се пристъпи към така нар. оценка на въздействие на законодателството. Този метод се прилага в цяла Западна Европа. ЕК също го прилага. По този начин се оценява количествено и качествено новото законодателство и всеки възможен ефект и на базата на тази оценка се взема решение дали това ново законодателство да се придвижи за одобрение. Тези неща са изключително важни и имат имат отношение към бизнес средата. Да не говорим за данъчното и квазиданъчното бреме. За износителите, това което може да се направи в момента е, да се облекчат както трудовите и осигурителните регламенти, така и като цяло всички елементи на бизнес средата, върху които има влияние правителството. Това би имало отношение върху външнотърговското салдо. Но както знаете, за 2011 г. имаме положителен външнотърговски баланс. За тази година също се очаква да е такъв, така че не можем да кажем, че страдаме от дисбаланс във външнотърговските си сметки и баланса по текущата сметка, който в голямата си част зависи от външнотърговския баланс.

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: