27 Март 2012 10:55:00    |    989    |    Коментари: 0

Община Шабла не може да кандидатства по европейските програми за финансиране на туристически проекти. Причината е, че част от селищата в общината, които се намират край морето са със статут на развити курортни селища от типа на "Албена", "Златни пясъци" или "Слънчев бряг", съобщава ТV7. Един от основните отрасли в Шабла е туризмът, а идеята на кметския екип е да направи малкото останали девствени кътчета край морето по-привлекателни и удобни за летуващите. Става въпрос за бившите пионерски лагери, от които в момента са останали само руини. След тяхното разчистване се планира да се изградят услови за алтернативен туризъм. Проблемът е, че община Шабла не може да кандидатства за финансиране на тези проекти с европейски пари. От местната администрация са изпратили писмо до ресорния министър по туризма в икономическото министерство още в средата на февруари. Искането е селищата да излязат от въпросния списък. Отговор все още няма, а шабленци предвкусват още един пропуснат туристически сезон заради бюрократични недомислия и протакания.

Същевременно на специална среща в общината се обсъждаше какви са възможностите за получаване на компенсации по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) . Срещата бе инициирана от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), а домакин бе общината, която има сключено Рамково споразумение за партньорство при изпълнение на проект „Опазване на зимуващите популация на световно застрашената червеногуша гъска” LIFE 09NAT/BG000230. На срещата присъства кметът на общината, проф.Райна Бърдарева, д.п.н.

Информация за направените изменение и допълнение на Наредба №11 на Министерство на земеделието и храните за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” дадоха Димитър Плачийски и Мирослава Дикова-експерти „Агробиоразнообразие” в БДЗП.

Поетите ангажименти от природозащитната организация на среща със същото представителство при стартирането на проекта, според експертите са отразени в публикуваната в Държавен вестник от 20 март 2012 година Наредба №1 на МЗХ.

При презентацията стана ясно, че срокът за кандидатстване за компесаторни плащания е 30 март 2012 година и се предвижда стопаните да получат по 167 евро на хектар. Условието обаче, това да стане е, те да имат правно основание за ползване на земеделските земи за срок от 5 години, като 50% от площите подлежащи на подпомагане трябва да се засяват с есени зърнено-житни култури. Зърнопроизводителите реагираха остро, първо на кратките срокове за кандидатстване-само 10 дни до 30 март. Те считат, че в този й вид Наредба №11 е неприложима и настояват правното основание за ползване на площите да бъде 1 година. Експертите от БДЗП обясниха, че и МЗХ не може да промени този 5 годишен срок, защото той е изискване на Европейската комисия и съответно на ПРСР. Своята задача на тази среща те формулираха така: да информират, че има такава Наредба и че може да се кандидатства за компесаторни плащания, а ангажимент на земеделските производители е да са организират и да ги получат.

Те съобщиха, че предстои разработването на мерките за новия програмен период на ПРСР и предложиха на участниците в срещата да ги подкрепят и заедно да отстояват исканията на двете страни-природозащитните и земеделски производители. Експертите от БДЗП увериха, че ще бъде разработена специална мярка за компенсиране на щетите, които нанася червеногушата гъска в района, където зимува над 30% от популацията й в световен мащаб. Неудовлетворени си тръгнаха земеделските производители от възможностите, които им дават измененията в Наредба №11 и очакваните толкова дълго време компенсации. Дали през следващия програмен период на ПРСР ще се промени статуквото ще стане ясно през 2014 година, а дотогава…

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: