Изложбата на Роден "Метаморфози"

Белослава Петрова

Националната Художествена Галерия представя изложба на големия френски скулптор Франсоа́ Огю́ст Рене́ Роде́н (1840-1917) под наслов „Метаморфози”. Изложбата представя 80 скулптури на Огюст Роден и 20 негови рисунки от колекциите на парижкия музей Роден, които се излагат за пръв път в България. В този проект са включени най-известните и високо ценени творби на „бащата на модерната скулптура”, както и някои сравнително редки произведения, които никога не са излагани пред широката публика. Изложбата може да бъде видяна до 15 септември 2014г.
Тя е разделена на шест отделни секции, като така позволява да се обхване цялостното творчество на Роден. Посетителите могат да се насладят на фигури от „ Портите на ада”, „Фрагментация на фигурите”, „Асамблажи” и „Уголемявания” – ключови техники в подхода на художника. Представена е също ролята на цокъла като средство за възвеличаване на част от скулптурите, както и рисунки, които играят централна роля в творчески процес на Роден.
Изложбата е копродукция между българското Министерство на културата и Френския институт в България, с партньорството на Столична община, Министерство на транспорта, Групама, Софарма и Ситроен. Куратори на изложбата са Софи Биас-Фабиани, уредник в музея Роден, и Борис Данаилов, съветник на българския министър на културата.
Франсоа́ Огю́ст Рене́ Роде́н (1840-1917) е френски скулптор, един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство.
Огюст Роден е един от най – големите майстори на скулптурата през 19 век в цяла Европа. Той притежавал мощен творчески темперамент и ярък талант. Роден воювал срещу академичната рутина и външната изисканост и бездушност на салонното изкуство. Подчертаният му стремеж към светлинни ефекти по повърхността на мрамора и бронза, динамичността на неговата фактура и ескизната моделировка на формата му го сравнявали творчески с импресионистите, но за разлика от тях Роден поставял пред изкуството си психологическо – идейни задачи и навсякъде търсел съответствие между форма и съдържание.
Роден презира външната „завършеност”. Той предпочита да остави нещо недоизказано за въображението на зрителя. В очите на средния зрител това са дразнещи чудатости, ако не и направо признак на мързел. За средния зрител съвършенството все още се състои в това, всичко да бъде изписано и загладено. Като отхвърля тези дребни условности, за да изрази своето виждане за божественият акт на сътворението, Роден отстоява същото онова право, което и Рембранд е искал за себе си – да обяви работата си за завършена тогава, когато е постигнал творческата си цел. Тъй като никой не е можел да го упрекне, че е постъпвал така от невежество, той допринесъл много за импресионизма извън тесния кръг на неговите френски почитатели.
Изложбата „Метаморфози” предоставя на българските посетители възможността да видят фрагменти от „творбата на живота” на Роден, а именно „Портите на Ада”. На работата си над „Портите към ада” Роден посвещава остатъка от живота си. Черпи вдъхновение от „Божествена комедия“ на Данте и „Цветята на злото“ на Шарл Бодлер, от порталите на готически катедрали, както и от творчеството на флорентинския скулптор Лоренцо Гиберти. Започва работа върху Портите през 1880 г., но така и не успява да довърши работата си. Тази работа се оказва повратен момент в творчеството на майстора. Скулптури като „Мислителят“ (1888), „Ева“, „Мимолетна любов“ (1886 г.),„Олимиер“ (1885 г.), „Целувката“ (1886 г.) и много други представляват само тренировки по пътя към „Портите към ада”. „Портите на ада” служи като рамка за безбройните малки детайли, които в края на краищата се превръщат в самостоятелни творби. Най – известната от тези отделни фрагменти е „Мислителят” . Тази емблематична творба, която може да бъде видяна в момента в НХГ е предназначена за трегера на Портите, откъдето той може да наблюдава панорамата на отчаянието долу. Роден отказва да му даде конкретно име. Кой е Мислителят? В контекста на "Портите на ада" първоначално се възприема като обобщен образ на Данте. Отчасти това е Адам, отчасти Прометей, и отчасти звярът, който се крие в плътските страсти. Той се причислява и към акцията в отговор на идеалните тела на Микеланджело. В този нов образ на мъжа формата и значението са обединени.
Големият творец умира на 17 ноември в дома си в Медон, недалеч от Париж, от премръзване, тъй като френското правителство не му отпуска пари за отопление. Роден завещава своите произведения на френския народ и сега те са в неговия музей в Париж и в Музея д'Орсе (Париж), а така също и в музея на Роден във Филаделфия.
 

Източник: НХГ; снимки: Белослава Петрова

Коментари (0)

Tweet

Коментирай