Как се организира фермерски пазар?

Първият фермерски пазар стартира пилотно в София преди две години по инициатива на Столична община. Той е организиран от Хранкооп на пазара „Римската (старата) стена” и продължава успешно и до днес. На самия пазар са наети два павилиона, в които се съхранява инвентара, необходим за провеждането на пазара всяка събота от 11 до 15 часа. Как функционират фермерските пазари, как производителите могат да се включат в тях и как се извършва контрола на качеството и безопасността на храната обясни Николай Генов от Хранкооп по време на дискусионен форум „Бъдещето на фермерските пазари”, организиран от в.”Български фермер” със съдействието на МЗХ.

Разликата с общинските пазари

Общинските пазари функционират, като отдават под наем павилиони или маси и провеждат търгове за тях. Спечелилите търговете продават постоянно на тези павилиони/маси и се стремят да уплътнят времето – работят всеки ден по много часове. Тези пазари се управляват от акционерни дружества, вписани в Търговския регистър. Моделът на фермерските пазари е по-различен. Хранкооп се явява оператор на пазарите, които се организират в определен ден от седмицата. Събитията са промоционални, защото в действителност се представя продукцията на производителите, а те, от своя страна, заплащат на Хранкооп процент от оборота за деня. Събраните такси се използват за плащането на наем на общинския пазар, в чийто рамки се провежда фермерския. Организацията има грижата и за подбора на участниците във фермерските пазари и рекламирането им сред гражданите.

Контрол на качеството и безопасността

Качеството и безопасността на предлаганата продукция се гарантира чрез лични посещения при производителите, както и лабораторни изследвания. През февруари са проверени 24 вида продукти, включително и преработени (млечни, плодове и зеленчуци), а през октомври е имало и втора проверка. Стойността на лабораторните изследвания се покрива от бюджета, събиран от таксите от производителите.

Баланс на предлагането

По отношение на стоките, стремежът е към балансирано предлагане. Според наблюденията на Хранкооп млечните и пчелните ферми могат много бързо да разширят асортимента си от продукти, докато процесите при производителите на плодове и зеленчуци са доста по-бавни и трудни, плюс съществуващия риск за реколтата. Ето защо 60% от предлаганата продукция на фермерските пазари представлява пресни плодове и зеленчуци, мляко и месо, 25% са преработените продукти – изсушени плодове, билки, сиропи и 15-20% други стоки, най-често кухня и готова храна. Всички кухни са регистрирани и ползват продукти от другите участници във фермерските пазари.

Редовни срещи

От самото начало на фермерските пазари се провеждат ежемесечни срещи на участниците в тях. На тях се дискутират се настоящи проблеми и бъдещи планове за развитие, прием на нови членове. В допълнение тези срещи дават възможност на самите фермери да се опознаят. Редовни срещи се правят и с общински представители. В конкретния случай на столичните пазари в квартал Иван Вазов и на Римската стена дори са разработени проекти за тяхната реконструкция и освобождаването на повече пространство за фермерски стоки и по-добър инвентар.

Част от маркетирането е и организирането на различни събития по време на пазарите, посветени на определена тема. Целта е освен пазаруването, потребителите да получат и друго преживяване, информация, интересни забавления и за децата.

Вътрешен контрол и кандидатстване

Фермерските пазари стъпват на нормативната база. Всички участници в тях са регистрирани земеделски производители, а млечните ферми са регистрирани по Наредба №26. Към момента една ферма, която няма такъв сертификат, е с предупреждение и срок да се регистрира, в противен случай няма да може да участва на пазара. Вътрешните правила на фермерските пазари са приети на национално ниво след обсъждане в четирите града, където се провеждат такива пазари- София, Бургас, Варна и Пловдив.

Контролът над производителите е от няколко стъпки. Най-напред те кандидатстват, попълвайки формуляр, в който описват своята дейност. Основно изискване е храната да е чиста, т.е. да не са използвани химически препарати и торове. След като местните координатори преценят, че даден производител отговаря на изискванията, той се представя на Контролния съвет, състоящ се от производители-участници във фермерските пазари и разделени на групи – мляко, плодове и зеленчуци, хляб, преработени продукти и др. Те задават компетентни въпроси на новия кандидат. Ако става дума за производител на плодове и зеленчуци, трима негови колеги от Съвета изпращат въпросите си по e-mail. Следващата стъпка е представянето на кандидата пред останалите участници във фермерския пазар и тестов период от един месец. Всяка ферма, която участва на пазарите, приема вътрешните правила и трябва да бъде отворена за посещения, включително и за потребители, и контрол.

Бъдещето на фермерските пазари

„Развитието на фермерските пазари в България е възможност за скъсяването на веригите на доставки, което ще доведе до балансиране на интересите на производителите и потребителите. Това е сред основните приоритети на Министерството на земеделието и храните”, увери заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, който също участва във форума. Той посочи, че целта ни е до 2020 г. да имаме началото на традиционните фермерски пазари, което ще стане чрез два механизма - промени в нормативната уредба и чрез инструментите  на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Ще бъдат променени изискванията към дребните производители,  като им се осигури по-лесен достъп до пазара, без да се занижава контролът на продукцията.

„В  Програмата има предвиден публичен ресурс от 8 млн. евро, който е предназначен за създаването на фермерски пазари и обединения на производители. Очаква се подмярката да бъде отворена през втората половина на 2016 година“, информира заместник-министърът. Той припомни, че в края на ноември тази година ще бъде отворен и приемът по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на земеделска продукция”. „Там ресурсът, който ще се предостави на земеделските производители е 100 млн. евро, като суровинната обезпеченост, която трябва да бъде доказана от бенефициентите, е минимум 50% за първата година, като поне 30% от нея трябва да бъде осигурена от български земеделски производители“, обясни Васил Грудев. Той коментира още, че чрез това изискване Програмата гарантира, че ще бъдат подкрепени българките производители и ще се повиши добавената стойност на българското земеделие.

Коментари (0)

Tweet

Коментирай