19 Сеп 2014 10:30:00    |    542    |    Коментари: 0

Приоритетите в развитието на пътната инфраструктура през новия програмен период 2014 – 2020 г. и източниците за финансирането им бяха централна тема на обсъждане по време на днешното заседание на Обществения съвет към МРР под председателството на вицепремиера и министър на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева. Участниците в съвета обсъдиха и необходимостта от промяна в подзаконовата нормативна уредба, която се отнася до проектирането на пътища, съобщи пресцентърът на МРР.
Изграждането на цялата автомагистрала „Хемус“, Лот 3 на АМ „Струма“ и тунелът под Шипка ще бъдат предложени за финансиране от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., стана ясно по време на обсъждането.
Според експертите от АПИ и Министерството на регионалното развитие има риск, ако не изградим Лот 3 на АМ „Струма“ в срок, да изгубим цялото европейско финансиране за аутобана, който е едно от най-натоварените трасета от подобен род в България.

Вариант за АМ „Струма”
Изпълнителният директор на Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" Асен Антов съобщи по време на заседание на Обществения съвет, че се подготвя резервен вариант за тунелната част на магистралата "Струма" в района на Кресненското дефиле, предаде БТА. Опитваме се да намерим решение, което максимално да се придържа към съществуващия път. С подготовката на това решение се опитваме да съобразим ограниченията на околната среда, допълни той и отбеляза, че тунелното решение от техническа и икономическа гледна точка не е най-доброто решение. Антов информира, че след консултации в МОСВ е станало известно, че би било допустимо да се процедират и нови варианти за преминаване през дефилето, но това би довело до нова процедура по ОВОС. През 2008 г., когато е излязло решението по ОВОС, с което еднозначно се определя като единствено допустим от екологична гледна точка вариантът с тунела, не са оценени ефектите върху природата от строителството на тунела, а само от експлоатацията му, каза Антов. Затова националната компания е възложила договор за актуализация на оценката на съвместимост - оценка на влиянието на инвестиционното намерение върху зоните от НАТУРА 2000. Той съобщи още, че с разработвания резервен вариант се цели да се премине по трасето по възможно най-консервативен начин, със засягане на най-малко територии. Предвижда се проектната скорост по този вариант да е 80 километра в час, да има две по две ленти, с разделителна ивица, без аварийни ленти. Вицепремиерът по икономическата политика и министър на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева, която председателства заседанието, изрази мнение, че единствено ако се докаже пред ЕК и екоекспертите, че има друг - по-сполучлив от гледна точка на опазване на околната среда вариант, едва тогава е възможно да се отваря темата за алтернатива за този участък от "Струма". Не значи, че е невъзможно, но трябва да докажем, че този вариант е по-щадящ за околната среда, допълни тя. По отношение на магистралата "Черно море" Антов съобщи, че се очаква през 2015 г. да се кандидатства по "Техническа помощ" по оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" за средства за подготовка на проекта.

Вторият приоритет по програмата е строителството на АМ „Хемус“ в участъка от Ябланица до пътен възел „Белокопитово“ с дължина 250 км. „Изграждането на „Хемус“ е най-важният проект за Северна България, която значително изостава с развитието си спрямо Южна България заради липсата на добри пътни връзки“, посочи Захариева и допълни, че липсата на развита пътна инфраструктура води до по-слабо икономическо развитие и влошава качеството на живот.
Министерството на регионалното развитие предлага още със средства от ОП „Транспорт“ да се строи и тунелът под Шипка. Проектът е от ключово значение за връзката между Северна и Южна България.

През следващите шест години страната ни планира да инвестира 800 млн.евро заемни средства, основно от Европейската инвестиционна банка, за модернизация и интегрирано развитие на транспортната мрежа на страната, стана ясно още по време на обсъждането. За целта е създадена програмата „Транспортни коридори“, в която е заложено строителството на път E-79 „Видин- Ботевград”, АМ „Калотина - Софийски околовръстен път и Южната дъга на Софийския околовръстен път.
„Не приемаме упреците, че с изключването на пътя Видин-Ботевград от ОПТ обричаме проекта да не се случи. Това е важен проект и той ще бъде финансиран със заем от Европейската инвестиционна банка ", каза Захариева.
Средствата от Оперативна програма „Региони в растеж“ през новия програмен период ще бъдат насочени за развитие и модернизация на регионалната пътна инфраструктура. Ще се финансират отсечки от 1, 2 и 3 клас, подбрани по методология, разработена от АПИ.
Участниците в Обществения съвет се обединиха около становището, че наредбата за пътно проектиране №1 е твърде остаряла и не съответства на съвременните условия. Затова документът ще бъде основно ревизиран.

Общественият съвет е консултативно-експертен орган към вицепремиера по икономическа политика и министър на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране. Той е форма на партньорство между централната държавна власт, органите на местното самоуправление, браншовите, синдикалните и неправителствените организации. Съветът обсъжда и дава препоръки по актуални теми, свързани с политиките на министерствата на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране в изпълнение на принципите за прозрачност и публичност.
 

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: