16 Фев 2015 14:30:00    |    469    |    Коментари: 0

Веселина Маринова, сп. Меню
Представете си следното: Вие сте успешен шеф-готвач и дългогодишен директор на един от най-престижните колежи по хотелиерство и ресторантьорство във Великобритания – City College в Норич, имате признание, мисия, сигурност, дом... Но при едно пътуване се сблъсквате с мизерията на изоставен край в трудно развиваща се бивша социалистическа страна и с ужасяващата безперспективност в живота на юноши от Дом за деца лишени от родителски грижи в крайдунавско село. И без да се замисляте твърде дълго, продавате къщата си, напускате работата си и приятелите си, за да се заселите на другия край на Европа, в Ново село, да създадете благотворителна фондация, да обучавате децата от Дома в професионални кулинарни умения, да им вдъхнете малко вяра, че има хора, които ги е грижа за тях, да им предоставите възможности.

За Мик Купър това не е сценарий, а истинската му история. През 2008 г., след като гостуват с жена му Кристин на приятели в Ново село, те напускат уредения си британски живот и правят рязък завой, като се заселват във видинското село – за шест години оттогава нивото на Дунава ту се променя, ту е „без изменения“, но за Мик и Кристин сътресенията – малки и големи, следват едно след друго. Всъщност най-големият потрес в българския им свят идва от непрестанните мъчения и спънки, които им създава родната ни бюрокрация. Можем да си представим, нали?

Независимо от всичко благотворителната неправителствена организация Phoenix Inspire, създадена от Мик и негови съмишленици, продължава да действа и да събира за целите на проекта дарения от хора от Австрия, Германия, Англия, Франция, Америка и България. Освен финансовата подкрепа, която осигуряват, по празниците тези благодетели радват децата с чудесни подаръци. С особена благодарност мистър Купър споменава австрийците Беатрикс и Флориан Вайхселбаум.

През годините Мик Купър усилено учи български и преподава готварство на подрастващите от социалните заведения в Ново село и Грамада, като постепенно ги въвежда в богатия свят на кулинарията, а съпругата му води с тях часове по английски. От година и половина във Видин работи и „Феникс кафе“, почти винаги пълно и винаги ухаещо на прясно изпечени закуски, хляб, сладкиши и супа. Малкото заведение с чудесно оборудвана (най-вече с дарения) кухня се намира точно на пазара във Видин и си има много редовни клиенти – освен че се наслаждават на вкусните английски кифлички, пайове, чийзкейкове, кишове, сандвичи с домашен хляб и всеки ден различна супа, те весело разговарят на англо-български или българо-английски с винаги усмихнатия под шефската шапка Мик. Освен това тук се слуша радио BBC и на разположение е малка английска библиотека.

Чайната-пекарна-бистро внася във Видин малко британски дух и вкус по един приятен и достъпен начин, но главното й предназначение е да осигурява терен за обучение и работа в реални условия на юношите в неравностойно положение от района. Сега в кухнята освен Мик като втори професионален готвач и сладкар работи Ники, който е бил един от готвачите на Дома за деца лишени от родителски грижи в Ново село. Иглика пък е единствената сред учениците, която идва да работи и да се обучава като продавач и сервитьор. Всъщност тя мечтае да стане лекарка, но засега споделя, че й е приятно да работи тук заради контакта с клиентите и защото всичко е вкусно, а с Мик се работи лесно – „когато го слушаш“, добавя. За жалост Елвис, който доста време се учил от Мик на вкусния занаят, предпочел да се захване с друга работа – по-доходоносна наистина, но временна.

Желанието и енергията на Мик Купър да помага на децата в неравностойно положение от района са все същите, но са примесени с много други чувства: малко разочарование от липсата на достатъчно мотивация у момчетата и момичета да се учат на занаята и да се развиват - или по-скоро от желанието им да печелят бързи и лесни пари и неспособността да погледнат малко по-напред в бъдещето; понякога гняв от често дребнавите и абсурдни изисквания, свързани с безопасността на храните или с разрешителните за работа на момичетата и момчета; удивление, че у нас липсва достатъчно воля, енергия и инструменти за социално подпомагане на тези юноши, така че да бъдат подготвени за един самостоятелен живот.

Всъщност вече е задействан по-дългосрочният план Phoenix Café да стане мрежа и да присъства в цяла България. Русе е следващата стъпка, където общината предоставя подходящо помещение и то ще бъде превърнато в кулинарен център за обучение и заведение. Шеф Купър се надява, че някои от младежите, освен да се обучат и развият като майстори-готвачи, един ден ще могат и сами да поемат работата на Phoenix Inspire.

Засега Мик може да бъде намерен най-често във „Феникс кафе“ на видинския пазар – все така засмян, готов неуморно и задълбочено да учи децата на кулинарния занаят и непреклонно решен да продължи с мисията си. Винаги си заслужава да хапнете при него. Не само е вкусно, прясно и в английски дух, но и хората са много сърдечни. Пък и за успеха на начинанието е важен всеки клиент на Phoenix Café, както и всякаква финансова помощ.

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: