08 Ное 2012 13:30:00    |    921    |    Коментари: 0

Ива Стойкова
Интервю на EconomyNews.bg с г-н Пламен Моллов*, Председател на Национална лозаро-винарска камара

Г-н Моллов, колко лоша е реколта 2012 г.? Международна организация по лозарство и винарство обяви, че световният пазар на вино преживява най-тежката криза от 37 години насам. Каква е ситуацията в България?

[advertise]Тази година беше една от най-неблагоприятните, поне откакто аз следя развитието на сектора. От колеги чувам, че тя е най-лошата от дълги години. От една страна, имаше измръзвания на лозята. В някои райони температурите се задържаха при стойности - минус 27-30 градуса няколко дни и това доведе до 100% измръзвания на реколтата. На второ място, бих посочил изключително горещото лято, засушаването и в резултат стафидиране на гроздето. Натрупа се захарност, без да се натрупат съответните ароматни, багрилни и други ценни съставки в гроздето. Като цяло качеството на гроздето, което беше произведено тази година, в много региони е по-лошо от обичайното средно за страната. Разбира се, има региони, в които са направени модерни насаждения с капково напояване и те преодоляха проблемите. Има и региони, които бяха пощадени от природата, така че има и сравнително добро грозде, наред с районите с провалена реколта. Като количество, ние отчитаме 15-20% по-малки добиви на грозде. Като добавим и по-малкия естествен добив от стафидиралото грозде (в него се съдържа по-малко вода), стигаме до ситуация, в която и количеството, и качеството е по-лошо.

Какво означава това реално за потребителя - какво вино ще пием и ще има ли промяна в цените?

Тази ситуация не бива да се драматизира. Модерните фирми във винарския сектор разполагат с необходимите резерви. Такава е световната енологична практика. В години като тази те обикновено се насочват към производство на купажни вина, които са смесица от нова реколта и по-стари. Така се компенсират появилите се проблеми. Да, годината е трудна, може би е много лоша в сравнение с предходната изключително добра година, но не може да се прави трагедия. В природата има баланс, а лозята са фабрика на открито. Технологиите дават възможности това да се компенсира в една или друга степен. Не очаквам сериозни сътресения на пазара, нито по отношение на качеството на продуктите, нито по отношение на цените. Дори няма да се почувства от крайния потребител промяна в негативна светлина.

Кой диктува вътрешния пазар - големите винопроизводители или малките, бутикови изби?

Всъщност, търговските вериги диктуват пазара на вино в България. Продажбите на малките изби са в рамките на не повече от 10%, взети всичките заедно. У нас има около 240 регистрирани производители на вино, но само около 60-80 са реално действащите. От тях приблизително 25 определят 90% от пазара. 50% от вътрешния пазар на вино в страната се реализира в търговските вериги. За да влезе даден производител в такава верига, трябва да има достатъчно широка палитра от асортимент и разнообразие в ценово отношение - както по-ниски, така и по-високи класове. Това е непостижимо за малките изби, затова те се ориентират към продажби в бутикови и специализирани магазини. По този начин те гарантират едно ниво на качество за своята продукция, но от друга страна, не определят пазара на вино.

Какво е значението на домашно произведеното вино?

Разпространена практика у нас е продажбата на домашно вино, което е нонсенс. Законодателството ясно казва, че домашното производство на вино има редица облекчения, за да се случи, но това е така, защото представлява традиция и форма за собствена консумация. Затова в този случай домашният производител не подлежи на контрол. Но когато същият продава своята продукция на трето лице, което не познава, а това се случва на пазара у нас, той би трябвало да бъде обект на контрол. Такъв не се осъществява, защото тези производители не са регистрирани. Оттук идва и разликата в статистиката. Годишната реколта на грозде в България при най-занижени показатели е от порядъка на 350-400 хил. тона. Официалната статистика обаче отчита 150 хил. тона. Това означава, че по-малко от 50% от тези количества грозде се преработват в нормални легитимни условия. Десетина години тази статистика не се променя. Цялата винена индустрия е обект на стриктен европейски контрол, попълват се документи едва ли не как всяко зрънце се превръща в капка вино. Естественият въпрос е какво се случва с останалото грозде. То не може да бъде изпито в домашни условия, а отива на кооперативните пазари, в магазините в малките населени места, селата, кръчмите, all inclusive системите и т.н. Проблемът е, че това са напитки, които се наричат вино, но всъщност са с подобни характеристики. Постоянно алармираме, но засега няма чуваемост по този проблем. Счита се, че искаме да засегнем малките хора, които ще загубят поминъка си. Не искаме да им вземем хляба, а да има регламент. Малкият производител може да прави и 200 литра вино и да изпие 100 от тях, но ако продава останалите 100, да бъде така добър да се регистрира като производител и да бъде обект на контрол.
Италия, която е аналогична като манталитет на населението страна, има 600 хил. винопроизводители. Те са малки производители, но са регистрирани. Нашата цел е да възпитаме култура на реда в държавата. Допускайки да има ред и безредие едновременно, естествено всеки се ориентира там, където му е по-лесно.

Какво е влиянието върху вътрешния пазар на чуждите вина, голяма част от които държат конкурентно ниски цени?

У нас се пият вносни вина главно от Чили, Австралия, Аржентина. В доста ограничени обеми се пият вина от Франция и Италия. Цялото количество на вносните вина, които се изпиват в България е под 10%, така че то не влияе съществено върху пазара. Те обаче имат известен стимулиращ ефект върху нашите производители, които са длъжни да отговорят със същото качество и цена. Съществен момент е, че чуждите вина, които се внасят у нас, са силно субсидирани и това обяснява ниските им цени. Тази конкуренция е полезна, но ако надвиши нормални граници от порядъка на 20%, тогава ще има обратен ефект.

Какво вино се пие у нас? Има ли промяна във винокултурата?

Пие се евтино вино. Това е основният критерий за избор. За култура е трудно да се говори. По-образованата и интелигентна част от населението, хора, които са пътували в чужбина, обикновено предпочитат по-класни вина. За тях е недопустимо да купят бутилка вино под 4-5 лв. Техният дял обаче е под 10%. Голямата част от потребителите търсят ценови сегмент под тази цена. Има и такива вина на пазара. Възможно е себестойността на виното да се приближи до петте лева, но въпросът е в това, че такова вино няма как да бъде супер качествено. Другото направление е консумацията на домашно вино, което по традиция се смята за много качествено. Това е мит, защото няма регламент за неговото производство, не могат да се определят технологичните параметри, за да е гарантирано производството.
Така че, у нас по различни поводи се пие и едното, и другото. При специални случаи се търсят вина над 10 лв. Искам да уточня, че в много случаи качеството не е съизмеримо с цената. Имаме пример от последните месеци. Наши вина от ценовата категория 10-12 лв. бяха отличени със златни медали на Mundus Vini**. Т.е. Виното може да е с много добри качества, но пазара да диктува цената.
Винената култура е нещо, което бавно се изгражда. Трябва да се сменят поколенията.

*Пламен Моллов е професор по управление на качеството и безопасността на храните – над 20 г. преподава в Университета по хранителни технологии в гр. Пловдив. От 2007 г. е Председател на Националната лозаро-винарска камара. Народен представител в два последователни мандата от 2001 до 2009 г.
**Едно от най-престижните винени събития, което се провежда в германския град Нойщад. Общо 18 български вина бяха отличени със златни и сребърни медали по време на 12-о издание на международния конкурс.
Снимка: http://www.plamenmollov.com

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: