Над 150 есенни гозби от Крайдунавска Добруджа участваха в първото есенно издание на Празника на гърнетата в силистренското село Сребърна.
Селото събра самобитни готвачи от цяла Силистренска област, от Русенско, Добричко и Варненско, разказа Елеонора Георгиева от местното читалище „Възраждане". Сред участниците бяха българи, роми, турци, татари. 50 момичета и момчета от Силистра и селата Сребърна, Добротица и Алеково енергично и с много въображение твориха в детската готварска работилница. През това време на сцената певци и танцьори, пристигнали специално за празника на гърнетата, веселяха публиката, която с напредване на времето изпълваше все повече площада. До ранния следобед гости от близо и далеч продължаваха да прииждат. А отстрани два казана с агнешка и рибена чорба, приготвени от майстор Иванка Славова от с. Ветрен, посрещаха всеки изгладнял гостенин.
Още от преди обед бяха изпънати дълги общи трапези и кокетни етнографски кътове. По тях изобилстваше от майсторски забъркани печива, разядки, супи, туршии, домашно замесени и точени теста, сладкиши и напитки. Сред тях - типичните за зимните пости сливена манджа, мамалига, постни сърми, ориз с тиква; предколедния шаран по никулденски и рибена чорба по дунавски, и след коледните - агнешко с булгур и свински кебап.
Някои от майсторите щедро споделиха рецептите си. Николай Михалев участва с ястие „За чирака". То се приготвя от домашно свинско и много лук. Като месото е за чорбаджията, а лукът - за чирака: „На приятели го приготвям. Върви с червено вино. Най-напред слагам мръвките, като свършат - почваме лука". Добранка Димитрова от Айдемир разкрива тайната на „Галушчената чорба": „Зелева чорба, замесено е брашно с яйце и водичка - разтегля се и се пуска, като топчета". А 18-годишната Светлана Василева от Калипетрово описва как се приготвя шемерия (каша с динен мед): „Сгорещява се масло, към него се прибавя брашно до златист цвят, след това маджуна (динения мед), който се разтваря в малко вода, докато стане на гъста каша. После, като изстине, се прави на хапки с лъжица и се яде. Зная от майка ми, тя от своята майка и така". На трапезата не може без добруджанско вино, което е от вида „боцни пръчка - пий вино".
Празникът на гърнетата завършва с конкурс за автентично ястие и за етновизия на щанд, както и с дегустация./infotourism.net
Коментари (0)
Tweet |
|