27 Юли 2012 14:15:00    |    1464    |    Коментари: 0

Данаил Алеков
Поскъпването на хляба вече е факт. Производителите на насъщния в Добричко намаляват грамажа от 700 гр. на 600 гр., за да не увеличават цените. Намаляването на грамажа на практика означава поскъпване с повече от 15%.
Хлебопроизводители от Добричко и Силистренско допускат възможността наесен цената на един хляб да достигне 2 лв. Възможно ли е това и какво може да очакваме?
Повишаването се дължи предимно на поскъпването на зърното и брашното. Всеизвестната формула, по която се получава цената на хляба е зърно:брашно:хляб = 1:2:4. С по-малък процент във формирането на цената на насъщния се отразява увеличението на тока и на горивата, но според министър Мирослав Найденов евентуално поскъпване на това основание би било спекулативно*.
Да видим обаче излизат ли сметките, ако се придържаме към формулата на хляба. През юли 2011г. средната цена на пшеницата беше 350 лв./тон, а на брашно тип „500” – 600 лв./тон.
В момента хлебната пшеница се продава за 420 лв./тон, брашното се търгува за 750-850 лв./тон (пълнозърнестото е 1000-1100 лв./тон). Тоест имаме увеличение от 20% (350 лв. – 420 лв.) на пшеницата и 40% (600 – 850 лв.) на брашното.
Простата аритметика показва, че себестойността на един хляб с тегло 700 гр. през 2011г. е 0,84 лв. и 1,19 лв. през 2012г. (цените са без ДДС):

След облагане с 20% ДДС излиза, че тази година крайната цена на хляба в кварталния магазин трябва да бъде 1,42 лв (а през 2011г. – 1,01 лв.) за 700 гр. Сметките очевидно не излизат, защото към днешна дата 700 гр. ръчен хляб струва 0,95 лв. в столичен хипермаркет, показа проверка на EconomyNews.bg:

Увеличение до 1,42 лв. означава 50% ръст на крайната цена на хляба и никой няма да е толкова луд, че да продава нещо, за да реализира чиста загуба. Дори без да правим задълбочени сметки, щом пшеницата „скача” с 20%, брашното - с 40%, а хлябът с 50%, значи формулата 1:2:4 е нарушена.
Пътят на хляба от зърнопроизводителя, през мелницата до дистрибуторска мрежа е пълен с въпросителни.
Прекупвачи на зърно, спекуланти, „хлебна мафия” и т.н. отчасти могат да обяснят защо увеличението на брашното е двойно по-високо от „скока” на пшеницата.
Поспъкването има и логично обяснение – цените на пшеницата достигнаха своя епогей на Чикагската борса в последните 22 месеца, а токът в България поскъпна с 13%.
Според Мирослав Найденов, „цената на тока формира 5-6% от крайната цена на хляба”.
ДКЕВР вдига цената на електроенергията за индустрията с 16%, което означава, че увеличението ще се отрази с 0,96% към крайната цена на хляба. Близо 60% от себестойността на хляба се формира от цената на брашното, което поскъпна с 40%. Отнесено към цената на хляба, това означава поскъпване с 24%.
От поскъпването на двата компонента – брашно и ток, себестойността на насъщния се увеличава с 25%. Основното гориво за индустрията – дизела, поскъпна с 10% за кратко време (от 2,50 лв./л до 2,73 лв./л). Все още не е ясно обаче каква част от себестойността на хляба се формира от горивото.
Каквото и да се случва с цената на хляба, увеличение от 20-25% е икономически обосновано.
В една от житниците на България – Старозагорско, вече съобщиха, че има ръст на цената с 15% и насъщният се продава на цена 1,20 лв. за 700 гр.
Съвсем скоро това увеличение ще стигне и до другите части на страната, а търговците може съвсем спокойно да обявят цени на хляба между 1,20 лв. и 1,40 лв.

*"Няма основание за поскъпване на хляба заради по-високата цена на тока"

Очаквайте прогнозата ни: За мляко и млечни продукти;Месо и месни продукти.

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: