Проф.Пимпирев: Нефт и газ от Антарктида

Силвия Стоядинова
След около 60 години, когато се очаква природните ресурси да бъдат изчерпани, Антарктида ще остане последният континент, който може да снабдява икономиките с ценни суровини, тъй като там има всичко, за което можем да се сетим - злато, сребро, мед, желязо, въглища, нефт, газ. Дотогава се очаква да бъдат разработени и по-безопасни технологии от екологична гледна точка. Това споделя пред EcoconomyNews.bg проф. д-р Христо Пимпирев, който преди малко повече от месец се завърна от провелата се юбилейна 20-та експедиция на българските учени до Антарктида. Проф. д-р Христо Пимпирев е български учен-геолог и антарктически изследовател. Той е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезона 1987/88 и лидер на ежегодните национални научни кампании в Антарктика.

Г-н Пимпирев, какви богатства се крият в Антарктида ?
Антарктида е последният неексплоатиран континент на земята и е доказано, че той крие много природни ресурси. В шеловите морета има структури, които са богати на нефт и газ. На континента има всичко, което си помислим – злато, сребро, мед, желязо, въглища. Това са невъзобновяеми източници, които, когато свършат, няма от къде да се добият, а ние все повече се нуждаем от суровини. Така че преди да погледнем към Космоса, ние ще ориентираме към Антарктида. Засега обаче има мораториум за експлоатацията на тези природни ресурси, който изтича след 25-30 години. Общо 28 държави от цял свят определят дали той да продължи или не. И България е една от тях. Ние сме постоянен консултативен член на Антарктическия договор и ще решаваме дали да режем „тортата” със суровините, които крие този континент.
Има ли други държави, които проявяват интерес да правят експедиции на Антарктида, но все още не са допуснати ?
Има държави, които имат бази на острова, но не са приети за постоянни членки- такава е например Чехия. Румъния също има база съвместно направена с Австралия, но и тя не е допусната. Общо взето, все повече този клуб се затваря. Много трудно е да станеш постоянен консултативен член. България стана такъв през 1998 г., така че е последната държава, която бе приета. Правителството на този континент се събира всяка година в някоя държава, която е постоянен консултативен член. На България й предстои 2015 г. да бъде домакин на тези срещи. На тези събирания се обсъждат всички проблеми на континента и с консенсус се взимат решения по тях именно от тези 28 страни, макар че присъстват над 50 държави.
Как приключи 20-та експедиция до Антарктида. Кои бяха по-интересните факти, които установихте ?
Последната експедиция беше юбилейна, двадесета по ред и завърши изключително успешно. Всички се прибраха в средата на март 2012 г., а базата там вече е зазимена. Работихме по общо 7 научни проекта, от които 4 с много силно международно участие. Имаше четирима японци на базата с безпилотни самолети. Те извършиха първия най-дълъг полет с безпилотен самолет, снабден с много прецизна геофизична апаратура от българската база на 180 км. Самолетът излетя от българската база и се върна и засне огромна площ, за да се види какво има под ледниците, какви интересни структури има, както и за в бъдеще какви полезни изкопаеми има. Така че това беше първия успешен полет. Самолетът се върна след близо 10 часа и японците дори плакаха от радост. Това стана, разбира се, със съвместните усилия на българите. Освен това работехме и по проекти, свързани с глобалното затопляне и въобще с промените на климата, които са изключително важни за цялото човечество. По полярните региони и най-вече в Западна Антарктида, където е българската база, са най-чувствителните места на тези климатични промени. По тези проекти работеха международни екипи с участието на португалци, испанци, също учени от Франция, САЩ, Бразилия. Това са много интернационални проекти. Изследваха се животинския свят и растителността как се влияят от климата на Антарктида. Взимаха се много прецизни проби от пингвините най-вече, тъй като те са символа на Антарктида. Всички бяха много доволни от това, което успяха да свършат през този летен сезон в базата.
Имаше ли сред проектите и чисто български ?
Да. Работихме по един чисто български проект, който също е свързан с глобалните климатични промени. Той изследваше големите бозайници – тюлените и китовете. При китовете обаче е по-трудно, защото те са по-големи и трябва да се влиза по-надълбоко с лодки. Взимахме проба от кожите на тюлените, но съвсем малко парченце за ДНК-анализ, за да се види как климатичните промени влияят върху тези висши бозайници. Освен това имахме и строителни дейности. В началото трябваше да се раззими базата, тъй като нашата база работи само през тамошния летен сезон, който е от ноември до март. След това настъпва полярната нощ.
Построихме и една нова постройка на българския православен параклис „Св. Йоан Рилски”. Старият параклис „Св. Йоан Рилски” го бяхме построили 2002 г. със съвсем подръчни средства. Усещат ли се в Антарктида климатичните променени ?
Да, усещат се. Специално Западна Антарктида и Южно-Шетландските острови, където е остров Ливингстън и българската база. Това е лакмусът на климата на цялата планета. Лично аз, с моите очи, виждам как ледникът, който преди 20 години опираше до една от най-високите ни къщички, в момента се отдръпнала с повече от 150 метра. Така че глобалното затопляне там се усеща съвсем ясно. Топят се шелфовите ледници. Цели огромни континентални шелфове отиват все по-на север, просто се разрушават. Това може да доведе до повишаване на морското ниво, промяна на океанските течения. Например, ако Гълфстрийм се измести, Великобритания и северните държави ги чака полярна зима.
Животните на континента застрашени ли са от мутиране или изчезване. Какви промени се наблюдават при тях?
Разбира се. Пингвините, на които начинът на живот е свързан със свободните от лед пространства, се увеличават. Те стават все повече. Докато популациите на тези пингвини, чийто начин на живот е свързан с леда, намалява. Така че климатичните промени оказват голяма роля и за животинския, и за растителния свят. Затова трябва да се опита поне човечеството да не влияе на климатичните промени. Нека те да се случват по естествен път.
Достатъчно ли са средствата, които се предоставят на експедициите ?
Категорично не. Ние сме най-бедно финансираната държава от всички, които участват и правят експедиции до Антарктида. Даже бюджетите за острова на такива страни като Румъния и Чехия, които дори не са в правителството на Антарктида все още, са от порядъка на 500 хил. евро или 1 млн. евро, а нашият бюджет е 150 хиляди евро, колкото струва една по-скъпа кола.
Какви са целите на следващата експедиция и кога е тя ?
21-та експедиция трябва да стартира през ноември тази година. Засега, както винаги има неяснота за финансирането. Но ние вече започнахме да се приготвяме. Искаме да ремонтираме основната постройка, която е построена 1998 г. и оттогава не и правен ремонт, така че такъв е наложителен. Искаме да обзаведем отвътре параклиса според каноните на българската православна църква и да продължим изследванията по международните проекти. Очакваме и нови продукти да се появят. Въобще българската база е търсена като център за едно мултинационално научно сътрудничество.
Как се почувствахте първия път, когото стъпихте на Антарктида ?
Аз завиждам на всеки, който отива там за първи път. За мен вече е станало все едно да си отида вкъщи. Но това безспорно е уникално преживяване, защото се сблъскваш с един друг свят. Неслучайно наскоро излезе една книга на писателя Боян Биолчев, която се казва „Антарктида –Окото на космоса”. Тя е пътят към космоса. Там човек се сблъсква с неща, които не може да ги види в нормалния свят. Първо там има уникална атмосфера и природа. Всеки живее за другия, помагаме си много и правим неща, които в обикновения свят не правим. Някой дори и да не може да готви например, му се налага да се научи. На Антарктида имаш допир с хората, които не са до теб или са си отишли от този свят. Казват че там се пречупват елекромагнитните вълни и имаш око към отвъдното. Така че доста особено място е. С тази чистота и природа, с човешките приключения, които са много по добри от нашия свят, мисля че Антарктида е един много по-добър модел за общество, каквото трябва да имаме и тук за в бъдеще.
Като геолог какво е отношението ви за добиването на шистов газ у нас. Действително опасна ли е тази технология и ще предизвика ли отравяне на водата и земетресения ?
Това е все още нов метод. Разбира се, не трябва да се отричаме от новото, защото това е прогресът. Но има много „за” и „против” този метод, така че според мен трябва да изчакаме за момента. Има доста места в света, където добивът на шистов газ е довел до непоправими последици върху околната среда. Трябва първо да се изяснят тези неща. Аз съм убеден, че добиването на шистов газ е бъдещето, но все пак трябва да се прецизира цялата технология и да бъдат сведени до минимум рисковете за околната среда. Така че за момента трябва да се изкача. Погледнете и Румъния. Тя забрани шистовия газ, въпреки че бяха стигнали почти до концесия. Тази постъпка според мен беше логична.

 

Коментари (0)

Tweet

Коментирай