Разходка до Асперн и Гринцинг във Виена

Ива Стойкова, Кармелита Денева, Виена

Два съвършено различни свята съжителстват в пределите на Виена, от двете й страни – във Виенската гора и оттатък Дунав. Това са старият квартал Гринцинг и новият Асперн.

Екипът ни отдавна планираше да посети т.нар. Езерен град или Seestadt. Предварително знаехме, че дотам се стига лесно с метро. Любопитен факт е, че преди да започне строителството на сградите, е изградена инфраструктурата, а линия U2 на метрото е удължена. Местните власти дори понасят известни критики, има съмнения доколко разумен е подобен ход. Факт е обаче, че австрийската столица има нужда да се разширява и районът при бившето летище се оказва добър вариант. Идеята за този мини-град е от 2003 г., но едва четири години по-късно е одобрен окончателният проект, който ще се разгърне на 240 хектара. Това, което отличава Асперн, е устойчивото строителство. На 12 октомври 2016 г. бе направена първа копка и на една от най-големите гордости на квартала – дървена сграда. Всъщност това ще бъде 84-метрова кула с основен материал за построяването й дърво. Предназначението й е хотел и офиси. Ще се насърчават споделените работни пространства, затова вътрешните планове са гъвкави.

Локацията на Асперн – на половин час от центъра на Виена и почти толкова до Братислава, както и удобният и бърз транспорт, предполага привличането на различни бизнеси.

Новият североизточен квартал на Виена трябва да бъде изцяло готов до 2028 г. Предвижда се да бъдат построени 8.500 жилища, в които да живеят 20.000 души. Също толкова – 20 хиляди работни места се очаква да бъдат разкрити в Асперн. Амбициозният проект цели да съчетае жилища с търговски центрове, офиси, училища, паркове и дори научно-изследователски институти. Ще предлага висок стандарт за работа и живот и оптимална комбинация от градска среда и природа. Засега обаче природата се изчерпва с езерото, тъй като дърветата и растителността са оскъдни.

Асперн все още няма и душа. Вярно, че е все още незавършен, но за момента обитаемата част внушава по-скоро стерилност.

Коренно различен е Гринцинг (Grinzing), в северозападната част на Виена, но зад него има вековна история. Наименованието на селцето за първи път се споменава в аналите от 1114 година. През 1529 г. е разрушено от турците. След като отново е изградено, пожар го опустошава през 1604 г. През 1683 турците за втори път го сриват, а през 1809 г. това правят французите. Въпреки всички превратности, днешният квартал на Виена продължава да живее преди всичко заради лозята си, отрупани по хълмовете. Животът кипи и в т.нар. хойриге (Heuriger), които за да не ги сбъркате са окичени с борови клонки на входа.

През 1784 г., кайзер Йозеф II дава на виенските винопроизводители привилегията да продават своята продукция без търговски лиценз до 300 дни в годината. Това правило е валидно и досега. Във винарните се сервира вино от местна реколта и младо вино. Към напитката задължително вървят кулинарни изкушения, също типично местни. Те могат да бъдат избрани от специални топли витрини или да се поръчат плата с месни или млечни деликатеси. В нашия случай опитахме отлично розе от 2015 г., съчетано с различни видове сирена и няколко деликатеса, един от които известните и у нас пръжки. Атмосферата е изключително задушевна, за което помага зеленината и приятната архитектура. В слънчевия съботен ден Гринцинг се изпълни с туристи и виенчани, дошли на разходка и вкусен обяд с вино.

Местността е удобна за туристически разходки. До Гринцинг лесно се стига с трамвай, само за двайсетина минути от централната част на Виена. Оттам може да се хване автобус, който да отведе желаещите до хълма Каленберг, известен с битката срещу османците през 1863 г., продължила два месеца. Има пешеходен маршрут, който отвежда до друг квартал – Нюсдорф (Nußdorf), опиращ на Дунав. Красивата природа е вдъхновявала дори Бетовен и днес на негово име има пешеходен маршрут, свързващ Гринцинг и Нюсдорф.

Гринцинг е с кокетни и уютни постройки, улиците са малки, зеленината – в изобилие. Дори църквата има легендарна история, но все пак е по-известна като църквата с винарната, тъй като до нея също има хойриге. По време на нашата разходка там имаше сватбена церемония, а както се оказа все повече виенчани избират подобни места за своите тържества.

Със съдействието на EUROCOMM, Бюро за Международни връзки на Община Виена

Коментари (0)

Tweet

Коментирай