27 Яну 2012 13:00:00    |    3142    |    Коментари: 0

Ива Стойкова, снимки: Данаил Алеков
Неочаквано, само на 25 км от София екипът на EconomyNews.bg се натъква на експлозия от зеленина, спокойствие и тишина. Докато търсим местността Елата на с. Железница не срещаме нито един автомобил- толкова е див този район в непосредствена близост до столицата. Целта ни е да посетим еко-ферма „Елата”. Стигаме дотам по черен път, който е реставриран чрез Програмата за малки проекти на Гобалния екологичен фонд.
Посрещат ни Веси и Росен. Двама ентусиасти, заменили Холандия, в която са живели дълги години, за да изградят своя ферма в България. Росен Михайлов и Веселина Мутафчийска основават сдружението ЕКБалканика, за да оформят юридически дейността и целите си - устойчиво развитие, биоземеделие, биоразнообразие, запазване на редки местни породи животни, традиционни методи за запазване на местния бит, височинни трансхумансни преходи и др.
Отглежданите животни във ферма „Елата” са изключително редки породи. Каракачанските коне, които са на свободна паша, са национален генофон. Това означава, че броят им е толкова малко, че е недостатъчен, за да съществува породата. Семейството се натъква случайно на каракачанските коне. Росен бил по работа в Самоковско, когато видял чистокръвен каракачански кон, който щял да се превърне просто в месо. Росен изминава стотици километри в България, за да събира останалите последни представители на породата. Успява да намери 12, а днес конете във фермата са 24. Близо три години Росен и Веси инвестират в каракачанските коне, които се отличават от останалите с благ нрав, буйна грива на челото и шията, силно окосмяване през зимата и по-нисък ръст.
Друга застрашена от изчезване порода, която имаме възможност да видим, е каракачанската овца. Стадото е от 25 животни. Това е една от най-древните породи на Балканския полуостров. Пъстрият свят във фермата допълва стадото родопски крави. Това е единствената порода, която може да се отглежда във високопланински райони, отлично се присособява към условията на оскъдна храна и има висока устойчивост към редица заболявания. В страната са останали 1000 говеда при минимум 7000, нужни за поддържането й. И не на последно място, отдаваме заслуженото на пазачите на фермата – каракачанските кучета, чийто лай, примесен със звуците на 150-годишни чанове, единствено нарушават тишината в тази местност, разположена на около 1100 метра надморска височина.
Проектите
Двамата домакини от еко-ферма „Елата” имат много идеи. Например да развият алтернативен туризъм. С конете могат да се изминават различни маршрути- по-кратки в Плана планина, или по-дълги- до Витоша. Ездата обаче ще е със самар, за да е максимално реалистично преживяването.
С конете може да се осъществява хипотерапия- лечение с коне. Този метод се прилага при проблеми в мускулно-скелетната система, някои ментални разстройства или просто при хиперактивност. Конете действат като антидепресант, усещат емоционалното състояние на хората, успокояват, разказва Веси. Сега чакат две момчета, които ще се занимават с конете и с хипотератията. Ще се подпомагат семействата, които не могат да си позволят сумата от 30 лв. за сеанс за своите деца.
Вече е в ход проект „Фермер за един ден”. Интернационалната детска градина е една от първите, които проявят интерес. Група деца и техните възпитаници посещават фермата, за да могат малките отблизо да видят животните, да разберат повече за тях и отглеждането им, да видят истинска зеленчукова градина, да се докоснат до природата. Важно е да се подчертае, че животните във фермата са обезпаразитени, пръскано е за кърлежи и няма опасност за здравето на децата.
Друг проект на ферма „Елата” носи вкусното име „Образователна плодно-зеленчукова градина”. Замисълът е желаещите сами да могат да си направят градина, да я подготвят и обработят, да засадят зеленчуци и да се грижат за тях. Този проект е насочен към мотивирани хора, които не се страхуват от подобна работа, но нямат вила, село или или друго място, където да отдъхнат сред природата поне за уикенда. Също и към онези, които имат енергия в повече.
Фермата има и торище. Сред идеите е да се направят легла за калифорнийски червеи, които да правят биохумус (черна тор). Усилието обаче е сериозно, защото първо трябва да бъдат изкопани тези легла, да се подсигури шарена сянка, да има вода... Всичко това би струвало около 1500-2000 лв.
Финансирането
Еко-ферма „Елата” непрекъснато удря на камък, поне по отношение на субсидиите. Кандидатствали са няколко пъти, но досега не са получили нищо. Дори са санкционирани. Проблем при тях се оказва т.нар. „допустим слой” или „Площи подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ”. Според МЗХ* и самолетните снимки отчитат нарушения и определят като недопустими за подпомагане техните пасища. Това е и голямата болка на Веси и Росен – че не получават очакваната държавна подкрепа. „За да стане устойчив продукт, да се доразвие, трябва помощ, категоричен е Росен. Искаме да се насочим към по-младите, които са по-податливи на обучение. Те по-лесно могат да разберат какво е биоземеделие и ползите от него, а освен това получават възможност да бъдат в контакт с природата, с естествената си среда. Така се гради ценностна система. Тръгнахме с голяма емоция и желание, но в момента буксуваме”.
Фермата силно разчита на доброволческия труд. Миналата година, например, 60 доброволци помагат на Росен и Веси да приберат сеното. Докато екипът ни беше във фермата, жена в активна възраст се появи, за да помага с каквото може.
Сега е най-усилното време - сенокосът. И еко-ферма „Елата” кани всички, които обичат киселото мляко и тези, които искат да се докоснат до природата, да се включат при събирането на сеното - храната на животните за зимата. Акцията е до неделя, 17 юли.
* Трайно неподходящи за подпомагане са площите в постоянни пасища, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени; не са допустими за подпомагане пасищата или тези части от тях, в които площите (трайно неподходящи) са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м. Допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на околната среда, или за борба с плевелите, когато: на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см (за клек и хвойна - независимо от височината), които не са компактно разположени (с мозаечно разположение); дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване на земеделските животни; на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи. Заявените за подпомагане в общото заявление за подпомагане за конкретна година постоянни пасища или части от тях, които не отговарят на изискванията по предходните алинеи, не подлежат на подпомагане и при условията на Регламент (ЕО)1122/2009 тяхното заявяване се санкционира.
 

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: