10 Окт 2014 10:10:00    |    698    |    Коментари: 0

EconomyNews.bg
Преходът в България не е завършен – липсват институции, които да отговарят на новите условия на пазарна икономика и демократично управление. Тази теза защити проф. д-р Митко Димитров, директор на ИИИ при БАН при откриването на международна конференция на тема: „Икономически растеж: Стимули и ограничители”, организирана от Института за икономически изследвания при БАН.

Политиките и на левите, и на десните у нас не дадоха задоволителни резултати, а последната предизборна кампания бе най-вялата без ясни позиции и ангажименти на партиите по отношение на социалното и икономическо развитие. Това мнение изрази служебният вицепремиер и социален министър проф. д-р Йордан Христосков. „Темповете на икономически растеж са важни, защото от това ще зависи дали ще напредваме или ще изоставаме като държава“, заяви проф. Христосков. Трябва обаче да се намерят нови икономически теории с нови дефиниции, които да се прилагат от политиците.

В пленарния си доклад проф. Димитров изтъкна, че погледната отвън, България е сред «отличниците». Страната ни е атрактивна за чужди инвестиции – ние сме с най-висок дял спрямо БВП в Източна Европа, голям е делът на еврофондовете, имаме ниски преки данъци, отличаваме се с макроикономическа стабилност и като цяло понасяме добре кризата. Въпреки че сме загубили 3 г. по време на икономическата криза, по показатели България стои редом до страни като Германия и Словакия и е изпреварена единствено от Полша.

От друга страна, България е с най-ниски доходи, с високо равнище на корупция, враждебна бизнес среда, има разочарование от политическата класа и некачествените услуги в съдебната система, администрацията, образованието и здравеопазването, не се използват ефективно земята и природните ресурси и към това следва да се добавят демографските проблеми, обезлюдяването и емиграцията. Не трябва да се пренебрегват фактите, че страната ни е сред държавите с най-висок дял на сивата икономика в страните от ЕС. Корупционният дял е висок – над 60 %, а само през последните 3 години /2011 г. – 2013 г./ средно годишно над 2 млрд. лв. са загубите за бюджета от ДДС, подчерта проф. Митко Димитров.

Ето защо причините за липсата на икономически растеж не трябва да се търсят навън, а е нужно да се решат изброените проблеми. Необходими са реални реформи, особено в неефективните сектори, защото нереформираните институции пречат на бизнеса и на развитието на страната. Трябва да се признае порочният характер на връзката на политиците с рентно ориентирания бизнес. Нужни са силни институции, но под сила не трябва да се разбира повече държавна намеса в икономиката, а осигуряване на правила и тяхното спазване, заяви директорът на Института за икономически изследвания при БАН.

«Центърът на икономическите проблеми в страната се крие в осъществяването на прехода. Смяната на икономическата система не беше осъществена до край и не се въведоха достатъчно пазарни институции и инструменти“, заяви проф. Димитров. В доклада си той направи ретроспекция на икономическото развитие на България от 1989 г. до 2013 г., разделяйки го на три основни периода с различни икономически характеристики.

[advertise]„България ще трябва да догонва страните от ЕС по икономически растеж“, заяви вицепремиерът проф. д-р Йордан Христосков. Той представи доклада си „Инфраструктурата на териториалните единици, като фактор за икономически растеж“. В разработката си проф. Христосков изследва силата на зависимост между равнището на развитие на инфраструктурата и чуждестранните инвестиции. „Чуждестранните инвестиции се насочват към районите в България, където има инфраструктурно развитие“, заяви той. Всъщност европейските фондове, особено по програма "Регионално развитие", са ориентирани именно към това, да се развие инфраструктурата в периферните райони, включително в тези, които са трансгранични райони, за да може да намалеят разходите, които се дават за социално подпомагане и да може тези региони сами да се развиват. В Северозападния и Северноцентрален район в България, инфраструктурата е слабо развита, като се има предвид не само пътища, но и транспорт, покритие на интернет, пречиствателни станции. Точно в тези райони трябва да се насочат повече инвестиции, защото те се обезлюдяват. В доклада си проф. Йордан Христосков доказа и връзката между това, че районите в страната с развита инфраструктура имат и висок БВП на 1 жител. На въпрос единствено инфраструктурата ли е определяща за изоставането на Северозападен и Северен Централен район, проф. Христосков уточни – от една страна, там няма такива природните ресурси, както в останалите райони, земята е по-бедна и затова и инфраструктурата не се развива. Не бива обаче да се пренебрегва и фактът, че в най-изостаналите райони липсва икономическа инициатива, а при започването на реформите те са се оказали в политическата периферия. В днешните най-изоставащи райони политическото събуждане и частната инициатива стават бавно и в крайна сметка е налице политическа изостаналост и консерватизъм. Съществуват три подхода за развитие на инфраструктурата – паралелен, при който инфраструктура и индустриализация вървят заедно (пример Великобритания), изпреварващ – където водеща е инфраструктурата (САЩ) и изоставащо развитие на инфраструктурата, характерно за всички бивши социалистически републики, включително и България. За да има промяна към добро у нас, според проф. Христосков, трябва да се приложи изпреварващият подход. Например, ефектът от често критикувания Дунав мост ІІ тепърва ще се усеща чрез активизиране на бизнес връзките с Румъния.

Проф. Уилям Бартлет от London School of Economics представи доклад, засягащ въпроса с недостатъчното потребление, поради което според него възникват проблеми в икономиката. Проф. Бартлет изследва страните от ЕС и Западните Балкани, използвайки модела ядро – периферия. Той разглежда Еврозоната като ядро със страни като Германия, периферия със страни като Гърция, Испания, Италия, Португалия, а свръх периферия – Западните Балкани. Според проф. Бартлет кризата в ЕС е тръгнала точно от периферните страни.

Научният форум продължава и днес до 13.15 часа. Панелите, които ще се разглеждат и дискутират, са свързани с инвестициите и бизнес климата, иновациите и икономическия растеж, корпоративното управление, пазара на труда и социалните проблеми.
 

Име:
E-mail:
Текст:
Код за сигурност	Напиши символите в полето: