В момента в САЩ трансмазнините са в процес на забраняване и в предстои да се определи срокът, в който те трябва да бъдат напълно изключени от производството на храни. Това се случва в резултат на излязло изследване на Американската агенция по сигурност на храните и лекарствата за вредата от трансмазнините. Тъй като съществуват принципи за съвместни мерки за защита на населението при вредни храни и лекарства между Европейската и Американската агенции по безопасност на храните, в Европейския съюз могат да бъдат предприети реципрочни действия. Българският евродепутат д-р Антония Първанова е призовала за тях в писмо към еврокомисаря по здравеопазване и безопасност и сигурност на храните Тонио Борг. Тъй като вече има научни доказателства за лошите ефекти от трансмазнините, чакането до края на 2014 г., когато се очаква ЕК да излезе със собствени изследвания по отношение на трансмазнините, не е необходимо. Ако те са вредни в САЩ, не можем да очакваме да не са в Европа.
[advertise]По думите на д-р Първанова, още през 2012 г. Европейският парламент направи опит да заложи принципи на по-голяма прозрачност при етикетизирането на храните. „Специално за трансмазнините една група евродепутати, в която бях и аз, направихме предложение трансмазнините да бъдат отбелязвани на предната страна на опаковката продукта, за да могат гражданите да направят своя информиран избор за по-здравословен начин на хранене. Още тогава съществуваше достатъчно информация, че трансмазнините, и особено тези, добити по изкуствен начин, са особено вредни за здравето. Нашата идея беше не само информация за тях да се заложи на опаковката, но и да направим кампания, която да информира гражданите за здравословното хранене. Тогава, за съжаление, имаше огромен натиск в парламента това да не се случи и предложението ни отпадна”, допълни Първанова.
За Българияпроблемът е по-фундаментален и той е с нагласата на българския потребител за информиран здравословен избор, когато потребява храна. „Има препоръки за здравословно хранене от Центъра по обществено здраве, Дружеството по хранене и диететика, но колко популярно е това в избора си българския потребител да слага на първо място компонента здраве. Този здравословен избор, здравословно хранене се възпитава още от детската градина. Тогава децата правят същото като родителите си, детската ясла или училището си. От всички нас зависи основният елемент на поведението да бъде разбирането за здравословен начин на живот, така че потребителят да накара производителите да се конкурират на база здравословност на храната, а не само на база ниска цена каквато е тенденцията в момента”, допълни евродепутатът.
„Тъй като в последните години Министерство на здравеопазването е инициирало много малко информационни кампании относно здравословния начин на живот, но се иска с новите оперативни програми то да използва тази широко разпространена възможност. Тези информационни кампании трябва да са по различни въпроси за здравословния начин на живот, както и за това хората да могат да се ориентират относно консултации и медицински услуги. В тях не се включва само информация относно получаването на диагноза и лечение, но и начин на живот с по-малко заболявания. Хубаво е по-често да говорим за това, за да може България да не се нарежда в дъното на световните класациите по качество на живот”, каза още Антония Първанова.
Източник: Агенция Фокус, снимка: Архив
Tweet |
|