Фандъкова и винарната Cobenzl

Ива Стойкова, Кармелита Денева, специални пратеници на Region.bg и EconomyNews.bg
На двадесет минути от центъра на Виена се намира 19-ти район Гринцинг. Тук от векове хората се препитават с производство на вино. Зад малките къщички са винарните. Като знак, че стопаните имат готово вино и го продават на посетители, се окачва огромна лозова клонка. На двеста-триста метра след тези дворчета се простират лозовите градини и винарната на община Виена* - Cobenzl.
Инженер Томас Подседник е директор на лозарското стопанство Weingut Cobenzl от 1988 г., а самите лозя са общинска собственост от 1907 г.
Към момента Австрия има 1% от световното производство на вино, като то има 38 хиляди ха лозя, както и 20 хиляди лозарски предприятия, някои съвсем малки - с по два ха лозя.
Седем земеделски служители, 50 хектара лозя / 75% са белите сортове, 25% червените сортове/, 250 хиляди бутилки вино за 2011 г., 310 хиляди - през 2010 г. Това е Cobenzl.
Винарната изглежда впечатляващо, съчетала в себе си модерни технологии и вековни традиции. Високата технологична степен на оборудване позволява толкова малък екип да се справи с цялото стопанство. „Работи се ефективно и рентабилно. Работната ръка струва скъпо и затова имаме добра техническа въоръженост”, обяснява още в началото Томас Подседник. Схемата на наемане и заплащане е по-особена. Всички в Cobenzl са служители към Виенската община, но имат трудови договори на наети лица като в частната икономика. Месечната заплата варира между 1300 и 2500 евро, като най-високоплатени, логично, са началниците - до 6000 евро. Последната сума едва ли е много, като се има предвид, че например Томас Подседник е мениджър не само на Cobenzl, а на още три общински земеделски стопанства. За миналата година те са реализирали общо 8 млн. евро приходи и 5 млн. разходи, като в четирите стопанства работят 30 души.
Пролетта и есента са върхови моменти за лозята. Тогава се наема допълнително персонал, обикновено хора, регистрирани на трудовата борса. Гроздето се бере ръчно и с машини, които са толкова прецизни, че само някоя малка чепка може да издаде отсъствието на човешка ръка.
В Cobenzl също са подвластни на времето. Много лоша е била 2009 г., когато почти 100% от лозята са засегнати от неблагоприятните климатични условия. Следващата година градушки поразяват 30% от лозовите масиви.
Вината на Cobenzl са висококачествени и затова капачките на бутилките са със специален щемпел за качество, утвърден със закон в Австрия. Признание са и наградите, гордо окачени в едно от помещенията на винарната. Последните отличия са от традиционното винено състезание SALON Österreich - в надпревара с повече от 7 хиляди номинации бялото вино Riesling Senator 2010 и червеното Pinot Noir Bellevue Reserve 2007 с марка Cobenzl печелят голямата награда през 2011 г. Тази година на Vienna Wine Award Cobenzl печели 11 златни медала, а виното Wiener Gemischter Satz 2011 е обявено за най-доброто в своята категория.
Вината на Cobenzl се радват на добър вътрешен пазар. Разпространяват се във вериги супермаркети, доставят се в хотели и ресторанти. Но може би най-приятно е, когато хората идват сами да си купят. При това цените на тези вина са в широк диапазон от 5 до 29 евро на бутилка.
Част от целенасочената политика на мениджъра Подседник да привлича клиенти е организирането на сватбени тържества във винарната. Специална зала в подземната вековна част на Cobenzl е пригодена за ритуала, а после празникът се пренася в ресторанта или градината към него. Цената на церемонията вътре е 650 евро с капацитет 45 души, а ако сред лозята - 750 евро и възможност за 150 гости. В цената са включени наем, организация, озвучаване и асистенция по време на бракосъчетаването. И много вино.
Стопанският директор е убеден, че не е правилно да се увеличава изкуствено количеството на виното с допълнителни смеси, а е важно да се държи на неговото качество. Това може да се постигне единствено със строго спазване на хигиенните изисквания, начините на преработка на гроздето, търсенето на различни комбинации на сортовете. Най-важен, според Томас Подседник, е вътрешният пазар.

И все пак виното на избата се изнася - лидер тук е Германия. Износът се осъществява директно с куриерски фирми, но честа практика е и самите германци да посещават стопанството край Виена, за да си купят вино лично. Голям интерес има и от Швейцария, въпреки затрудненията, свързани с митата -страната не е член на Европейския съюз, а Cobenzl нямат дистрибутор на място. Търсене за още 30-40% износ на вино има в Япония, САЩ и Скандинавските страни.
Засега България не е в списъка на Томас Подседник. Може би защото виното от Cobenzl свършва много бързо, преди да има възможност да стигне до нашата страна. Освен това Томас Подседник чистосърдечно призна, че все още не е опитвал българско вино, само е бил на тържество в София, за да представи продуктите на Cobenzl. Но няма място за притеснение. Както показва опитът – невъзможно е да се намери винопроизводител в Австрия, който да признае, че има по-добри вина от местните. Впрочем същото казват и българските производители – българското вино е най-доброто.

P.S. Разказваме тази история не самоцелно. Както е известно в България има много пустеещи земи.  Често те са собственост на общините и на държавата, които са най-големите притежатели на земя в България, както показва статистиката. Виенската община от десетилетия е намерила начин да печели от добри инвестиции. Защо да не го прави София и останалите големи градове в страната. Въпрос на желание и на предприемачество дори и когато си общински служител. Тази история е като препоръка и модел за подражание.

* със съдействие на Виенската община

 

 

Коментари (0)

Tweet

Коментирай