Цел: €370 млрд. Кохезионен бюджет

Страсбург, екип на EconomyNews.bg и Region.bg

В уравнението трябва да включим две неизвестни - шок в приходите от излизането на Великобритания, както и нови приоритети на ЕС - миграция, сигурност и отбрана, твърди евродепутът Андрей Новаков в интервю за EconomyNews.bg. Андрей Новаков е от Групата на Европейската народна партия в ЕП, член на Комисията по регионално развитие, заместник-член на Комисията по бюджети и Комисията по бюджетен контрол.

Г-н Новаков, каква е сумата на следващата Многогодишна финансова рамка, на която ЕС може да разчита след 2020 г.?

Един от най-често задаваните въпроси в Брюксел е именно този. В последната година аз го задавам наобратно: Колко трябва да инвестираме според нуждите на регионите ни? Първо трябва да определим нужното и това ще ни доведе до числото. Мнението ми е, че за целта ни трябват допълнителни (към БВП) критерии, включващи качество на транспортната инфраструктура, ниво на иновации, демография/обезлюдяване, бедност, социален напредък, регионална безработица, и др. Именно тези критерии Европейската комисия трябва да измерва на регионално ниво, като резултатите трябва да повлияват бюджета на страната/региона и размера на националното съфинансиране. Това ще е обективен подход в духа на истинската кохезионна политика.

Настоящият седемгодишен бюджет на Съюза възлиза на 1 трилион евро. Близо 370 млрд. евро от тях инвестираме чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове. Тази сума представлява 35% от многогодишната рамка. Моята цел в идните 12 месеца е следващият кохезионен бюджет, както и пропорцията му в седемгодишната рамка на ЕС да са сравними със сегашните.

В уравнението трябва да включим две неизвестни - шок в приходите от излизането на Великобритания, както и нови приоритети на ЕС - миграция, сигурност и отбрана.  

Как ще бъде преодоляно излизането на Великобритания от ЕС? Споменават се различни сценарии, един от които е увеличаване на вноските на отделните страни членки – как се приема тази идея? В какъв размер би било увеличението на българската вноска?

Да приемем, че европейският бюджет е пай, а различните му съставки са приходите. За да се получи паят, винаги трябва да има балансирана смесица от съставки. Ако вземем 2017 г. за база, седемгодишната вноска на Великобритания в бюджета на ЕС за периода 2012-2027г. би била почти 70 млрд. евро. С излизането на държавата, една от съставките на пая намалява значително (независимо какви финансови ангажименти ще бъдат договорени впоследствие). По-високите национални вноски със сигурност ще са съставка-заместител, която наред с други източници постепенно трябва да компенсират липсата.

Българските вноски в европейския бюджет са скромна инвестиция при отлична възвръщаемост, без уловки в малък шрифт.

За първите 8 години членство в ЕС България внесе в европейския бюджет малко над 6 млрд. лв., докато в същото време получи 21 млрд. лв. Казано по друг начин, срещу всеки лев инвестиция в европейския бюджет, за периода 2007-2015 г. България е получила 3.5 лв. европейски средства.

Именно тази равносметка ни нарежда на изключително добра позиция спрямо много други държави-членки на ЕС и не представлява пречка вноската ни за периода 2021-2027 да бъде повишена. През 2016 г. страната ни внесе 860 млн. лв. (едва 0.9% от БВП). Дори ако вноската ни нарасне с 10%, неблагоприятният ефект ще е пренебрежим. Това доказва, че членството в ЕС е най-добрата инвестиция.

Друга стара идея, която спомена и еврокомисар Йотингер по време на последната сесия на Парламента в Страсбург, е да се въведат данъци върху финансовите трансакции и данъчно облагане на технологични гиганти. Бихте ли дали повече подробности около тази идея и какви са настроенията спрямо нея?

Още в края на преговорите по настоящата рамка (декември 2013г.) стана ясно, че Съюзът има нужда от нови собствени приходи.  Поне две години преди референдума във Великобритания започна работата по възможните решения.

Идеята за данък върху финансовите сделки (ДФС) на европейско равнище има почва в рамките на сътрудничеството между 11 държави-членки. Това се случи постепенно от 2011г. насам. Облагането на финансовите транзакции има потенциал да балансира обема им, като по този начин може да доведе до по-малка вероятност от сътресения на финансовите пазари поради прекомерен риск в системата. С излизането на Великобритания, тази идея може да е една крачка по-близо до осъществяването си, но някои държави имат основателни резерви, които трябва да получат отговор от страна на ЕС.

Предложението за данъчно облагане на дружествата в цифровия сектор е ново - от септември 2017г. Концепцията се базира на изравнителен данък върху оборота от дейността на цифровите гиганти на европейска територия. Въпросът е с все по-голямо значение, когато се вземат предвид лавинообразно нарастващите приходи от цифровия сектор и перспективите за единен цифров пазар. Цели се и борба с данъчни убежища. Именно това предложение предизвиква повече дебати, защото е пряко свързано с данъчните условия, при които дадени държави привличат въпросните корпорации и повишават конкурентоспособността си.

Какво е мнението Ви по въпроса за източниците на формиране на бюджета на ЕС – трябва ли да се работи за увеличаване дела на собствените средства, вместо да се увеличава собствения принос на страните?

Да си представим двама души - ЕС #1 и ЕС #2. Единият получава приходи от несигурен и непредвидим в дългосрочен план източник, върху който не може да има контрол, защото често решават други вместо него. Другият - точно обратното. Разполага със собствени приходи, независими от политически решения и кризисни събития, приходите са предвидими за десетилетия напред. Аз със сигурност предпочитам да съм на мястото на втория, а това предполага диверсифицирани истински собствени приходи. 

Положителният ефект от европейските инвестиции през последните 30 години, както и нарастващите нужди от такива, се сблъскват с политическата реалност в много държави и нежеланието да се заделят все повече средства чрез вноските по линия на брутния национален доход (БНД), представляващ 83% от общите приходи. Това превръща европейския бюджет в заложник на политическите преговори. Освен това, не решава проблемите с нуждата от средства в отговор на предизвикателства и нови политики, както и с прекомерно сложната система на собствени приходи в момента.

Именно в тази връзка, продължаваме да обсъждаме шест нови предложения за собствени приходи, както и реформа на съществуващите източници, наред със запазването на суверенитета върху данъчната политика и конкурентоспособността на националните икономики.

Седем години не са ли прекалено дълъг период за финансово планиране в ЕС в динамичното време, в което живеем?

От една страна, мандатът на Европейския парламент и на Европейската комисия не съвпада с продължителността на многогодишната финансова рамка. Разминаването с две години означава, че не могат да се отчитат достатъчно добре политическите приоритети на институциите в новите им мандати. Именно за това, петгодишна финансова рамка би била по- добър вариант.

От друга страна, за проектите с европейско финансиране и особено за големите инфраструктурни проекти или дългосрочни инвестиции, седемгодишна рамка е по-благоприятна. Същият е случаят и с администрацията и управляващите органи в държавите. Колкото по-често се променя системата, толкова повече усилия са необходими за адаптация на планирането, изпълнението и контролните дейности.

Смятам, че най-добрият вариант е следващият програмен период и рамка да са седемгодишни, а след 2027г. да се премине на цикъл от две по пет години със задължителен междинен преглед, за да се отразят новите реалности и приоритети.

 

Визитка

Андрей Новаков е евродепутат от Европейската народна партия, при встъпването си в длъжност през 2014 година е най-младият член на Европейския парламент и един от най-младите в историята на институцията. Член на Комисията по регионално развитие,  Заместник-председател на Комисията по бюджети,  Комисията по бюджетен контрол.

Лауреат на класацията на списание Форбс "30 под 30" за най-успешни млади хора в Европа, категория "Политика". Създател е на първата българска програма на ЕС - A.L.E.C.O.

На 6 октомври 2015 година Европейският парламент одобрява доклада „Новаков“, след който България получава 6,377 милиона евро финансова помощ за справяне с последствията от наводненията и тежката зима през същата година.

Автор и вносител е на доклад за отпускане на 380 000 евро за техническа помощ към най-големия фонд на ЕС за подкрепа на уволнени работници - Европейският фонд за приспособяване към глобализацията.

 

 

 

снимка:andreynovakov.eu

Коментари (0)

Tweet

Коментирай