Меню
Крайно несправедливо е, каже ли се Италия, всеки да възкликва: “Пица!” Това обаче е крайно несправедливо към така разнообразната и вкусна италианска храна, толкова обичана по цял свят.
Отдавна почитателите на средиземноморската кухня спорят за това дали в Италия или във Франция се яде по-добре. Но едно е сигурно: ароматите в коя да е тратория могат да предизвикат неконтролируемо слюноотделяне дори у най-злоядото човешко същество.
Толкова е трудно да се изброят всички невероятно вкусни продукти, специфични за кухнята на Апенинския полуостров: пармиджано, ачето балсамико, маскарпоне, рикота, каперси, вездесъщите макарони ди грано дуро (и всички техни интерпретации като спагети, лазаня, талятеле и т.н.), прошуто крудо, песто, зехтин, рукoла, моцарела, кедрови ядки, чесън... Списъкът е буквално безкраен. Като прибавим и това, че страната се дели административно на 19 провинции, което ще рече още толкова регионални кухни със своите характерни продукти и ястия, тя е същински рай за ценителя кулинар.
Трябва наистина да сте попаднали в някой малък рибарски град по безкрайните брегове на Ботуша, за да усетите невероятната смесица от аромати на море, чесън, свеж розмарин, прясно опечен хляб и зехтин, които може би най-добре описват Италия. И любовта, разбира се. Не само Джакомо Казанова, но всеки редови италиански мъж на възраст между 15 и 75 години претендира да е най-добрият любовник в света. Може би има нещо в храната...
Само като вметване ще допълним, че освен това италианците са преки наследници на великата Римска империя, където за един не особено кратък период от време са се изсипвали всички блага на цивилизацията. Това ги превръща в едни от най-старите и най-изтънчени кулинари.
Може би най-известната рецепта на ястие в света е тази за пица “Маргарита”. Струва си да разкажем нейната история, защото тя е емблематична и за страната, и за храната: годината е 1889, когато италианската кралица Маргарита, съпруга на Умберто I, пристига на посещение в град Пиза. Градът, днес е известен по света с умерено накривената кула, тогава бил прочут с плоските си хлябове, които местните хора продавали по улиците и пазарите още от XVIII век. По онова време те били просто големи кръгли хлябове, заимствани от арабските пити, които се консумирали без нищо към тях. Кралицата отдавна познавала вкуса на този селски хляб и дори предизвиквала смут в двореца с това, че го предпочитала пред много от изисканите владетелски блюда. Готвачът Рафаеле Еспосито приготвил в нейна чест пица, но отгоре сложил три неща, символизиращи италианския трикольор: домати за червеното, моцарела за бялото и пресен босилек за зеленото. Много скоро пицата зашествала из Италия. В Болоня й добавили месо, а в Неапол – чесън, подправки, зеленчуци, пармиджано или морски дарове. Именно от Неапол тя тръгва по света, за да се превърне в любима храна на милиони, а няма да е преувеличено да кажем и милиарди хора.
Разбира се спагетите, лазанята, равиолите и ризотото са не по-малко популярни и обичани, както и телешкото карпачо – тънко нарязано сурово телешко месо с подправки и зехтин), както и меландзана (запечено ястие с патладжани, домати и моцарела) или прошуто е мелоне, тоест прочутото предястие от пармска шунка с пъпеш. А десерти като тирамису и пана кота могат да се намерят из сладкарниците по цял свят в най-различни разновидности и интерпретации. Впрочем и на самия полуостров е така: от Пиемонт до Сицилия няма да намерите две еднакви тирамисута. Всяко семейство има своя собствена рецепта, всеки ресторант – също. Горе долу като с българската баница или по-скоро като с баклавата.
Тъкмо импровизациите и бързата адаптация на простичките, но изумително вкусни рецепти, правят италианската кухня толкова обичана навсякъде. Трябва само да ви се намират под ръка екстра върджин зехтин, малко чесън, истинско пармиджано и балсамико, за да превърнете всяко ястие в прекрасна италианска импровизация. Тоест максимата, известна на всички готвачи по света, е напълно вярна. А тя е: “с италианската кухня просто не можеш да сбъркаш”.
Tweet |
|