Вили Гълъбова, DiVino.bg
Eвропейското течение във винената мода от края на миналото десетилетие - ABC (Anything but Chardonnay или всичко друго, но не и шардоне!) заклеймява шардонето и особено това от Новия свят като най-тривиалното и унифицирано бяло вино.
Всъщност това течение се формира в отпор на Калифорнийския стил, възприет по-късно и от австралийците на barrel fermented, barrel aged шардонета, при който освен ферментация и отлежаване в дъбови бъчви, вината задължително преминават и през малолактична ферментация. В резултат на това те се превръщат в надъбени, мощни, пищни, плътни вина, обикновено с висок алкохол и ванилово-маслен, сметанов вкус. Никоя от тези характеристики обаче не се дължи на гроздето от сорта шардоне. Следователно, когато оценяваме шардонетата като сортов потенциал не трябва да изпадаме в крайности. Гроздето от сорта шардоне е способно да ни поднесе както вина със силен афинитет към дъба, така и много свежи, млади, чисти плодови екземпляри. В оригиналния им вид, когато вината не са били в контакт с дъбова дървесина, в тях откриваме много повече фриволна игривост, свежест и плодова безгрижност в сравнение с дъбовите си побратими. Именно в това се крие очарованието им.
Тенденцията към представяне на шардонета без дъб може да се окаже много трайна. От една страна пазарът показва траен интерес към тези вина (вижте резултатите от анкетата в сайта, долу и в дясно), а от друга - винарите с удоволствие са готови да елиминират големите си разходи за скъпи бъчви и дълго отлежаване. В комбинация тези два мощни фактора са предпоставка на винените рафтове и в бъдеще да се появяват все повече и повече шардонета без дъб.
Сред дегустираните български вина в тази категория бяха:
Lenea Chardonnay 2011 на Домейн Мараш - свежо, леко пикантно вино с аромати на зелена ябълка и семка, обло и хармонично;
Premiera Chardonnay 2010 на Вила Юстина – с въздържан нос и деликатни акценти на сушена праскова, печена тиква, цитрусов плод и лайка;
Eclipsia Chardonnay 2010 на Панда Инвест - с нюанси на липа, гюл, виолетки и круша, меко и хармонично вино със спокоен финал;
Novi Pazar Chardonnay 2009 на Винекс Преслав – със светло златист цвят и зеленикав оттенък, с интересен акцент на момина сълза, индрише и дюля, свежо тяло с фин, леко горчив финал.
Двете открояващи се вина тук са:
Chateau Burgozone Chardonnay 2010 на Шато Бургозоне – с ярък, златисто зелен гланцов цвят, сочен атрактивен нос с тропически плодове, ванилия и бели цветя, свежо и сладко деликатно тяло с добра дължина и финес;
и
Medi’s Chardonnay 2010 на Меди Валей – вино със златист, красив цвят, свеж, атрактивен, елегантен нос с лек минерален акцент, восък, коричка хляб и сочен тропически плод. Обло, хармонично, средно до плътно тяло с атрактивна сочна плодовост и интересен соленоват акцент в дългия финал. Едно вино с прекрасно съотношение цена-качество и определени достойнства, както на плода, така и на енологичните умения на създателите му.
В дегустационната комисия на българските шардонета без дъб бяха Вили Гълъбова, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Ясен Бориславов и Ясен Захариев.
Tweet |
|